О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 21.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 70/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 288 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 219/ 2005 г. на районен съд гр. Д., оставено в сила с решение № 361 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 280/ 2007 г. на Смолянски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника А, че имот № 1* с площ 18 дка в местността “К”, съставляващ иглолистна гора по картата на възстановената собственост на землище Д. , е държавна собственост и е осъден да предаде владението му на Д. л. гр. Д..
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорва изводите на съда, че в цялото землище на гр. Д. горите са били държавна собственост и затова там не е следвало да се възстановят имоти на частни лица. Счита, че след като имотът му е възстановен по надлежния ред и от компетентния орган той е престанал да бъде държавна собственост и искът следва да се отхвърли.
Относно допустимостта на касационната жалба се позовава на всички хипотези по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Възникналият спор за собствеността на горите в землището на гр. Д. е по повод решения на поземлената комисия за възстановяването им на частни лица в производство по чл. 14 от ЗВСГЗГФ и след решение на областната комисия по чл.14, ал.3 от същия закон, като едно от лицата, на които е възстановен такъв имот е ответникът А. М. За да уважи иска и да признае, че възстановеният имот е държавна собственост, въззивният съд е изложил съображения, че е допуснато нарушение на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ, където изискването е гори, заявени в това производство, да се възстановят само в границите на бивши частни гори и земи от горския фонд на територията на съответното землище, определени с П. на Министерството на земеделието и продоволствието по чл.20 от Закона за горите от 1925 г. или други налични документи и/или картен материал, докато в настоящия случай в землището на Д. няма частни гори и възстановените попадат в границите на държавния горски фонд. По този начин съдът е провел и косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия, като поради материалната му незаконосъобразност не е зачел неговото действие.
Същественият за делото материалноправен и процесуалноправен въпрос според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е свързан с установяване твърдението на ищеца, че всички гори в землището на Д. са били държавна собственост и възможността за упражняване косвен съдебен контрол на решенията на поземлената комисия. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изискваща още с исковата молба ищецът да представи доказателства за правото си на собственост, както и с практиката по чл.108 ЗС относно обстоятелствата, които подлежат да установяване по ревандикационния иск. Позовава се в тази връзка на т.7 от ППВС № 5/ 85 г., опр. № 33/4.03.2004 г. по гр.д. № 26/ 2004 г. на ВКС, ІІ г.о., опр. № 555/ 11.10.1999 г. по гр.д. № 208/ 1999 г. на ВКС, 4 г.о., опр. от 2.04.2003 г. по гр.д. № 855/ 2002 г. на Софийски апелативен съд, решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3461/60 г. на І г.о., решение № 1* от 3.10.2006 г. по гр.д. № 1062/20065 г на ВКС, 4-б гр.о. и др. Представя и решения на състави на Върховния административен съд, но те не следва да се обсъждат, тъй като не са включени в основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не формират практика по гражданскоправни спорове.
Като съобрази данните по делото и съдържанието на представената съдебна практика настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба за разглеждане. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като то е образувано по редовна искова молба, която е отговаряла на изискванията по чл.98 ГПК, спорният предмет е очертан от твърденията за неправилно възстановяване на гората в полза на ответника, което е свързано и с искането за осъществяване на косвен съдебен контрол върху акта на поземлената комисия. Представени са и убедителни писмени доказателства и правни доводи за принадлежността на имота към държавния горски фонд. В този смисъл решението на въззивния съд не е в противоречие, а съответства на представената съдебна практика на ВС и ВКС.
По поставения материалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Преди всичко следва да се посочи, че позоваването на чл.4, ал.2 ЗВСГЗГФ е некоректно и неотносимо към допустимостта на жалбата. По начало всички гори към момента на влизането в сила на ЗВСГЗГФ са държавна собственост, тъй като са били одържавени от техните бивши собственици на някое от посочените в чл. 2 от закона основания, а след възстановяването отново стават частна собственост. В случая има тази особеност, че гората на ищеца е възстановена в производство по чл.14 от същия закон, където изискването е възстановяването да се извършва само в границите на бивши частни гори и земи от горския фонд, тъй като лицата, на които горите се възстановяват твърдят, че са притежавали такива гори, но не разполагат с документи за собственост. Въз основа на обилния доказателствен материал и анализ на законодателството за горите е установено, че в землището на Д. горите винаги / и преди одържавяването им по законите по чл.2 от ЗВСГЗГФ/ са били държавни, поради което възстановяването в полза на ответника е в нарушение на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ и в това именно се изразява материалната незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, констатирана от съда в съответствия с правомощията, които има при решаването на гражданскоправни спорове за собствеността на подобни имоти- т.4 от ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като ВКС има постоянна практика по въпроса за допустимостта в рамките на исковия процес за собственост да се упражнява косвен съдебен контрол спрямо решенията на поземлените комисии, изразена в ТР № 6/ 2006 г. и настоящият случай не обоснова необходимост тази практика да бъде променяна или да се даде друго тълкуване на проблема.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от А. Р. М. от гр. Д. против въззивно решение № 361 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 280/ 2007 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: