О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 07.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 144/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 19.07.2006 г. по гр.д. № 10946/ 2004 г. на Софийски районен съд, 31 състав, оставено в сила с решение от 5.10.2009 г. по гр.д. № 551/ 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, ответникът Н. С. Д. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищците А, Х. И. Г., В. Г. В. и Х. К. В. владението на собствените на ищците 693 кв.м. от нива с площ 2557 кв.м., представляваща имот пл. № 2* к.л. 116 за землището на с. Б., местността „У”.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че с представените доказателства е успял да установи, че имотът му е бил предоставен за ползване по 26- то ПМС, поради което неоснователно е осъден да го освободи и предаде на ищците.
Относно допустимостта на обжалването касаторът излага, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, според която лицата, на които е отстъпено право на ползване с акт на Министерския съвет и са изградили законно сграда в него, имат право да закупят имота и го владеят на правно основание. Тези доводи се свързват с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а също така се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но само като се възпроизвежда текста на закона, без да се излагат конкретни съображения.
Ищците поддържат становище, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество я намират за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са закупили имота от наследниците на Н. В. Р. , на които в това им качество е възстановен имот в землището на с. Б., представляващ нива от 3, 2дка. Ответникът заема част от имота с площ 693 кв.м. и твърди, че е получил този имот по реда на 26-то ПМС, застроил го е законно със сграда и има право да го изкупи, поради което счита, че го държи на правно основание.становено е по делото, че удостоверение № 27/ 22.12.1987 г., представено от ответника като доказателства за отстъпено право на ползване, не е подписано от означеното в него лице Т. К. П. председател на ИК на РНС „Д”, а поставеният печат не съответства на този на РНС. С оглед на тези данни съдът приел, че в полза на ответника няма валидно учредено право на ползване, поради което той се намира в имота без правно основание и следва да го предаде на собствениците. Отделно от това следва да се има предвид и обстоятелството, че с решение от 31.07.2008 г. по адм. д. № 384/ 206 г. на СГС, адм. колегия е отменена заповед на кмета на район П. , с която е признато правото на касатора да изкупи имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
При тази фактическа и правна обстановка следва да се приеме, че твърдението за противоречие с практиката на ВКС е неоснователно и недоказано. Въззивният съд не е изразил становище различно от това, което се сочи от касатора като практика на ВКС. Тя действително е в смисъл, че ако са доказани правата на ползвателя, те се признават и са противопоставими на бившите собственици. В случая обаче касаторът не е доказал, че притежава валидно отстъпено право на ползване и че е изкупил имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и затова е осъден да го върне на действителните собственици. Този резултат по делото не е последица от противоречиво решаван правен въпрос, а се дължи на преценката на представените доказателства, като правилността на изводите на съда не може да се проверява в производството по допускане на касационно обжалване.
Представеното от касатора решение на № 980/ 28.01.2008 г. по адм.д. № 11088/ 2007 г. на ВАС не е от категорията, визирана в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което чрез него не може да се обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Решение № 285 от 8.12.2008 г. по гр.д. № 3793/ 2007 г. на ВКС, І г.о. също не се включва в понятието за съдебна практика, тъй като с него спорът не се решава по същество. В този смисъл са разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5.10.2009 г. по гр.д. № 551/ 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: