Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
София, 17.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело 81/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм/
С решение № 973 от 3.04.2007 г. по гр.д. № 6198/ 2005 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 10.10.2007 г. по гр.д. № 1205/2007 г. на Варненски окръжен съд ответниците З, А. и Н. Л. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Е. А. собствения на ищцата имот пл. № 636 в м.”Д”, землището на гр. В., кв. Виница, с площ 583 кв.м., който владеят без основание.
Ответницата З. Л. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е доказала правото си на ползвател и изкупуване на имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което неправилно е осъдена да го върне на ищците. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ищцата оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявен е ревандикационен иск за земеделска земя, възстановена в полза на ищцата с решение на поземлената комисия. Ответницата е противопоставила възражение, че имотът й е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществила и процедурата по изкупуването му на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците са доказали своето право на собственост по силата на извършеното възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а ответницата владее имота без основание, тъй като не е установила да е била негов ползвател по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и относно наличието на сграда към 1991 г. Приел е, че ответницата е следвало да докаже качеството си на ползвател с представяне на акта за отстъпване правото на ползване, което тя не е сторила.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението и нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.127 ГПК всяка страна е длъжна да докаже твърденията си, на които основава иска или възраженията срещу него или противопоставя свое право на собственост срещу заявеното от ищеца. В случая ответницата е твърдяла, че е станала собственик на имота по силата на проведена процедура за изкупуване по реда на §4а ПЗРЗСПЗЗ, което предполага че е имала качеството на ползвател. Правилно при тези данни въззивният съд е приел, че касаторката е трябвало да установи това си качеството с представяне на акта, въз основа на който е учредено правото на ползване или с други категорични доказателства. По делото е представена само преписката по изкупуване, съдържаща оценителен протокол и данни за плащане, като в оценителния протокол от 17.07.96 г. в описа на представените документи е цитирано удостоверение № 76 от 5.11.1987г. за 600 кв.м., но самото удостоверение не се намира в преписката. По повод жалба срещу предходен отказ за оценка е представено и решение от 13.03.1996 г. по адм.д. № 379А/ 94 г., в което е прието, че касаторката е ползвала земеделска земя на основание ПМС № 26 от 1987 г. в размер на 600 кв.м. При наличието на спор за собствеността на имота, който се решава по общия исков ред въззивният съд правилно е приел, че възражението на ответницата не може да се възприеме само въз основа на горните косвени доказателствата, а е трябвало да се установи на общо основание наличието на всички предпоставки за придобиване на имота по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Изразеното становище на административните органи по оценка на имота и признаване право на изкупуване, както и на административния съд в производството по обжалване отказа за оценка не обвързват гражданския съд, който следва да реши спора за собствеността на имота.
В решението на районния съд изрично е било посочено, че именно липсата на главно и пълно доказване от страна на ответницата води до уважаване на иска, което е било указание за касаторката какви доказателства трябва да представи при въззивното обжалване, но и там делото не е било попълнено с необходимите доказателства, поради което решението на въззивния съд е постановено при правилно разпределение доказателствената тежест и не е допуснато нарушение на процесуалния закон.
Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон, тъй като искът по чл.108 ЗС е уважен при доказано право на собственост в лицето на ищцата и недоказано възражение на ответницата за придобиване на имота по реда на §4а ПЗ ЗСПЗЗ. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 10.10.2007 г., постановено по гр.д. № 1205/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: