О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
София, 12.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1161/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3001/ 31.10.2008 г. по гр.д. № 4456/ 2007 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 484 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 27/ 2009 г. на Варненски окръжен съд по предявен от И. Г. И. отрицателен установителен иск е прието, че ответниците М не са собственици на имот от 1000 кв.м, представляващ реална част от имот пл. № 2* по КП на местността “М” в землището на гр. В., кв. Виница.
Ответниците М. П. и В. П. са подали касационна жалба, като поддържат доводи, че решението на въззивния съд е недопустимо поради липсата на правен интерес от иска, а по същество и неправилно, тъй като изводите на съда са необосновани и в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Считат, че са били налице всички условия на закона- §4а ПЗР ЗСПЗЗ да изкупят имота и да станат собственици.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съображения, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В подкрепа на искането представят определения № 7/ 16.01.2009 г. по гр.д. № 1416/ 2008 г. на І г.о., определение № 27 от 28.01.2009 г. по гр.д. № 1921/ 2008 г. на ІІІ г.о. и решение № 2295/ 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/ 2002 г. на ІV г.о.
Ищецът, който е ответник по касационната жалба, оспорва наличието на предпоставки за допускането й до разглеждане, а по същество я намира за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът е предявен от лице, на което е признато правото на възстановяване на бивша земеделска земя, но процедурата не е завършена, което според въззивния съд обуславя правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да се обори със сила на присъдено нещо възможността ответниците да придобият собствеността на имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и да се подготви реалното възстановяването в полза на действителния собственик.
За да приеме, че ответникът не е станал собственик на имота въззивният съд е изложил съображения в две насоки- че липсват доказателства за валидно предоставено право на ползване и че в имота няма сграда по смисъла на строителните правила и норми, поради което заключил, че въпреки заплащане на определената цена, ответниците не са придобили собствеността на имота при условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Първият въпрос, който е от значение за правилното разрешаване на спора е процесуалноправен и е формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с наличието на правен интерес, когато се предявява отрицателен установителен иск и че с оглед разпределението на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже отричаното от ищеца право. Настоящият състав намира по този въпрос, че решението не е постановено в противоречие, а се придържа към практиката на Върховния касационен съд. Представените опр. № 27/ 28.01.2009 г., опр. № 7/ 16.01. 2009 г. и опр. № 383/ 31.05.2005 г. не доказват твърдението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разглеждат допустимостта на положителен установителен иск за собственост или иск за ревандикация на земеделски имот и следователно са неотносими към настоящия случай. От решение № 1028/ 16.12.2008 г. става ясно, че искът е бил предявен от лица с окончателно възстановена собственост, поради което и то е неотносимо към разглеждания казус. По въпроса за допустимостта на отрицателния уставновителен иск в разглежданата хипотеза- на признато, но не възстановено право на собственост има трайно създадена практика на ВКС, че правното средство за защита на ищците срещу опасността за собственици да се приемат ползвателите е отрицателният установителен иск, правния интерес от който е обусловен от признатото на ищците право на възстановяване. В този смисъл са цитираните опр. № 347 от 17.10.2008 г., опр. № 346/9.10.2008 г. и решение № 1141/ 10.11.2008 г., поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос в жалбата е материалноправен и е съществен за спора, тъй като определя чия ще бъде собствеността при изготвяне на окончателния план на възстановените имоти. По- конкретно изхода на спора зависи от това дали ще се приема, че са налице предпоставките за изкупуване на имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ с оглед изискването към 1 март 1991 г. същият да е застроен със сграда. Съображенията за липсата на валидно учредено право на ползване и че е било необходимо да се предяви иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ не са решаващи, тъй като дори и да се приеме, че в тази насока изводите на възивния съд са неправилни, крайното решение зависи от наличието на сграда в имота, позволяваща да бъде изкупен от ползвателите / въпрос, който е извън предмета на евентуален иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ /. С оглед изложението и представената съдебна практика следва да се приеме, че и в тази част решението не е в противоречие, а съответства на формираната трайна практика на Върховния касационен съд. Съгласно тази практика, илюстрирана от решение № 2295/ 26.01.2004 г . при преценката за наличието на сграда съдът правилно се е насочил към критериите, дадени в §1в, ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ и относимите към съответния период строителни правила и норми, съдържащи се в чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство / отм/ или чл.303б, ал.3 ППЗТСУ / отм/, при което заключил, че намиращата се в имота дървена барака, без необходимия брой помещения и без електрификация и водоснабдяване не отговаря на условията, позволяващи изкупуване на имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че и по материалноправния въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 27/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда М. К. П. и В. Й. П. от гр. В., съдебен адрес адв. Д, ул. “., № 6 “а”, ет.3 да заплатят
на И. Г. И. от гр. В., кв. Виница, ул.”Ц”, № 3 разноски по делото за настоящото производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: