О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 15.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1670/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 69 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 205/ 2007 г. та районен съд гр. Ц. е допусната делба на четири земеделски имота в с. Р., като в делбата не е включен съделителят Б. Г. Б.. И. за делба на петия имот- ПИ № 6* в с. Р. с площ от 1063 кв. м. е отхвърлен.
С решение № І* от 6.01.2009 г. по гр.д. № 697/2008 г. на Бургаски окръжен съд решението на районния съд в отхвърлителната му част е отменено и е допусната делба и на ПИ № 6* включително и с участието на Б. Г. Б. и съпругата му Д. Б.
Съделителят И. Г. Ш. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като счита, че той е единствен собственик на основание давностно владение на допуснатия до делба ПИ № 62459,501, 15.
За една част от имота с площ 192 кв.м. е прието, че тя действително е индивидуална собственост на съделителя И това е съобразено при определяне квотите на страните спрямо общата площ на имота от 1063 кв.м. В тази част решението е обжалвано от Д. Б. , но поради неотстраняване в срок на нередовностите в касационната жалба същата е била върната, определението за което е влязло в сила.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са наследници на бившия собственик З. Г. Р. / К. /, като И. Ш. е дете от втория брак на наследодателката с Г. Ш. , а останалите съсобственици- деца и внуци от нейния първи брак с Д. Д. К. Собствеността на имотите е възникнала въз основа на оземляване по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците. За да допусне имота до делба с участието на всички наследници въззивният съд е изложил съображения, че той е запазил наследствения си характер. Не е уважено възражението на И. Ш. за придобиване на имота по давност, тъй като не е доказал твърдението за направен отказ от наследство от страна на другите деца на З. Р. /Калудова/, както и че е владял имота с намерение да стане пълен собственик, отблъсквайки правата на другите сънаследници.
С оглед на горните данни и правните изводи на съда касаторът И. Ш. поставя като съществен за делото материалноправен въпрос този за придобиването на имота по давност. Твърди че съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като представя решения на отделни състави на съда, постановени по конкретни дела, които имат отношение към приложението на чл.79 ЗС.
Така формулиран въпросът за давността и придобиване на общия имот от един от наследниците въз основа на давностно владение е съществен по делото, тъй като определя дали делбата ще се допусне, или искът ще бъде отхвърлен.
Поставянето на съществения материално- правен въпрос обаче е само първата предпоставка за допускане на обжалването. Необходимо е да се мотивира и обоснове и наличието на една от трите алтернативно предвидени предпоставки по т.1, 2 или 3 от чл.280, ал.1 ГПК, което касаторът въпреки дадените му указания не е сторил. За допускане на жалбата до разглеждане не е достатъчно касаторът да заяви, че произнасянето от страна на ВКС би имало значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, а следва да обоснове какво налага по съществения за спора въпрос да се произнесе и трета съдебна инстанция с оглед критериите, посочени в закона. В действителност изложението, представено от касатора представлява анализ на събраните по делото доказателства и обосновка на твърдението му за придобиване на имота по давност, като се изразява несъгласие с изводите на съда, направени в противния смисъл и се правят оплаквания за тяхната необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа се и оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Тези доводи представляват касационни основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК и не могат да се обсъждат на този етап от производството.
Представените решения № 808 от 24.03.1972 г. по гр.д. № 319/72 г. на І г.о., р. № 414 от 13.06.2002 г. по гр.д. № 18/ 2002 г. на І г.о. и р. № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 918/ 96 г. разглеждат възможността един от съсобствениците да придобие по давност общия имот, от кога започва да тече давностният срок, как се проявява промененото намерение да се владее за себе си и други конкретни въпроси за придобивната давност, които стоят и по настоящото дело, но отговорът им зависи от конкретната фактическа обстановка, установена по делото и представените доказателства, а не сочат на противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, свързан с давността. Постановление № 4/ 78г. и Решение № 3/ 94 г. на Пленума на ВС разглеждат придобивната давност при действието на Закона за собствеността на гражданите, но също са неотносими към настоящия спор, тъй като непризнаването на касатора за индивидуален собственик не е свързано с действието на ЗСГ, а е поради липсата на доказателства за манифестиране на собствено владение върху имота и извършването на действия, с които се признават правата на другите съделители/ извън частта от 192 кв.м./
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 6.01.2009 г. по гр.д. № 697/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: