О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 26.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 751/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение от 18.06.2008 г. по гр.д. № 5363/2003 г. на Софийски градски съд, ВО, втори „в” състав е отхвърлен иска, предявен от И. Н. З., Г. Н. И. и М. Н. Г. против Г. А. А. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на един масивен гараж със стоманенобетонна плоча и ограда с дължина 12,05 м., изградени в парцел **** кв.26 по плана на гр. Б..
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са собственици на два съседни парцела, като в този на ответника се намират гараж и масивна ограда, изградени на общата граница и според твърденията на ищците тези обекти пречат и смущават спокойното ползване на техния имот, поради което са поискали премахването им чрез предявяване на иска по чл.109 ЗС. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че събраните доказателства не установяват твърденията на ищците, че гаражът и оградата затъмняват прозорците на жилищната им сграда, че водите се стичат от покрива на гаража в тяхното дворно място или че ползването и паркирането на автомобила в гаража създава шум и вредни газове / за последното обстоятелство е установено, че ответникът няма автомобил, а ползва гаража като склад/. Прието е освен това въз основа на заключение на тройна техническа експертиза, че постройките и оградата са изградени в съответствие със строителните правила и норми и въз основа на разрешения за строеж, издадени от техническите органи на общината.
Жалбоподателят не е формулирал изрично кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, като първа предпоставка, обуславяща допустимостта на касационното обжалване, по който се е произнесъл въззивният съд, но от жалбата и изложението може да се направи извод, че това е въпросът за приложението на иска по чл.109 ЗС при наличието на незаконен строеж, като според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния съд, изразена в ТР № 31/85 г. на ОСГК на ВС. Счита освен това, че произнасянето по жалбата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ще допринесе за изясняване правната природа на негаторния иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че поддържаните основания за допускане на касационното обжалване в случая не са налице. Според становището, изразено в жалбата / стр.4, т.2 / самият факт на незаконност на строежа е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС, без да се доказва с какво и как строежът ограничава правото на собственост на съседния имот. Въззивният съд не е споделил тази теза, поради което е изискал да се установи и с какво съответният строеж пречи или ограничава собствениците на съседния имот да го ползват и да упражняват спокойно правата си и в тази насока е обсъждал доказателствата по делото и направил своите правни изводи. Решението е постановено в съответствие с практиката на ВС по приложението на чл.109 ЗС и разбирането на съда не й противоречи, а е съобразено с нея. Позоваването на ТР № 31/ 84 г. не е в подкрепа, а оборва тезата на жалбоподателя. Както в това Тълкувателно решение, така и в постоянната си практика Върховният касационен съд е приемал, че по иска по чл.109 ЗС на първо място / след установяване на собствеността/ следва да се докажат действия или подържане на състояние, чрез които се ограничава или смущава собственикът в пълноценното използване на имота му. Ако строежът е направен без разрешение или в отклонение на даденото разрешение, или в нарушение на техническите изисквания, той може да се премахне с уважаване на негаторния иск, но не защото е незаконен, а преди всичко защото пречи по някакъв / конкретно установен по делото/ начин на собственика.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това по приложението на иска по чл.109 ЗС има постановена изобилна съдебна практика, а нормата на закона е ясна и не поражда съмнения, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2008 г. по гр.д. № 5363/2003 г. на Софийски градски съд, ВО, втори „в” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: