О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 28.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело №1515/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 75 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 3010/ 2006 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 12.06.2009 г. по гр.д. № 2414/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Б. Г. С. за предаване владението на 1/9 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място- УПИ- ІІ- 492 в кв. 66 по плана на гр. П., ЦГЧ, ведно с построените в това място стоманобетонна жилищна сграда, масивно жилище и всички подобрения и приращения.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищцата с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Не е представено отделно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но в самата касационна жалба се поддържат и трите основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането й до разглеждане. Като съществен материалноправен въпрос се сочи този за приложението на чл.1,ал.1 ЗВСОНВИ във връзка с изискването, че имотите се възстановяват, ако съществуват реално и до размерите, в които са одържавени.
Ответниците оспорват жалбата като неподлежаща на разглеждане, а по същество- и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първоначален собственик на имота е бил А. С. , който прехвърлил през 1935 г. по 1/3 ид. ч. от него на синовете си Г. , С. и М. От частта на сина Г. С. е конфискувана 1/3 ид. ч. /или 1/9 ид.ч. от имота/, с присъда по Наредбата- закон за съдене от народен съд, а частите на другите съсобственици са отчуждени или изкупени по реда на ЗТСУ и ПМС № 60/ 75 г., респ.- възстановени през 1992 г. на основание съответните реституционни закони, като възстановяването е извършено в лицето на настоящите ответници. Преди одържавяването имотът е бил застроен със стара жилищна сграда и магазини на партерния етаж, но през 1992 г . / преди реституцията/ сградата била разрушена от пожар, като останала само фасадната стана. Извършено е ново строителство през 1993-94 г., в резултат на което е построена търговска сграда с офиси и магазини, като застроената част покрива изцяло дворното място. Въз основа на тези данни въззивният съд е направил заключение, че към 22.11.1997 г., когато с изменението на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ- Д.в. бр. 107/ 1997 г. е възникнало правото за възстановяване на имоти, конфискувани по Наредбата- закон за съдене от народен съд, имотът не е съществувал реално във вида и размерите, в които е отчужден, поради което не подлежи на реституция и затова е отхвърлил предявения иск.
Въпросите за съществуването на предпоставки за реституция във връзка със състоянието на имота са съществени за изхода на делото, тъй като определят дали ищцата може да се легитимира като собственик. С оглед на данните по делото обаче следва да се приеме, че по тези въпроси не е налице нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отхвърли поради това, че то само се визира в жалбата, без да се развиват релевантни съображение, за да се обоснове съществуването му. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване не е достатъчно да се възпроизведе текста на закона и да се посочи, че произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а следва да се изложат конкретни аргументи, свързани с поставения материалноправен или процесуален въпрос и с оглед вложеното от законодателя съдържание в това основание за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е и твърдението че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, установена с ТР № 1/ 1995 г. и ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС и с решения по конкретни казуси, както и че е налице противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос- основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С оглед събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода, че се касае за ново строителство и че към меродавния момент на влизане в сила на изменението на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ имотът не съществува във вида и размерите, в които е одържавен. Възникнал е изцяло нов обект на собственост, при което одържавеният имотът не подлежи на възстановяване и в този смисъл решението е изцяло съобразено с практиката на ВКС по цитираните тълкувателни решения № 1 / 1995 г. и ТР № 6/ 2006 г.
По съдържание развитите в жалбата оплаквания съставляват касационни доводи за неправилност на решението и необоснованост на изводите на съда във връзка с наличието на ново строителство и чия е собствеността на сградата, но тези твърдения са неотносими към предпоставите за допускане на касационното обжалване и затова не могат да се обсъждат на този етап от производството.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 12.06.2009 г. по гр.д. № 2414/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: