О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 04.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1384/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 136 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 648/ 2008 г. на А. районен съд, потвърдено с решение № 939 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 339/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на дворно място с къща в с. Б. при дялове от 1/6 ид.ч. за съделителката Е/6 ид.ч. за И. А. Н..
С. същото решение е отхвърлен иска на Е. Н. за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 20.05.1998 г., оставено от Н. Н. в полза на И. Н.
Ищцата Е. А. Н. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като твърди, че по въпроса за нищожността на завещанието то е постановено в нарушение на материалния закон. Моли за уважаване на иска и допускане на делбата при равни квоти за двамата съделители.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане поддържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди че по съществения за делото въпрос, дали саморъчното завещание е нищожно или действително, решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, за което се позовава на представените решение № 1194/ 30.07.1984 г. по гр.д. № 483/ 84 г. на І г.о. , решение № 156 от 15.03. 1995 г. по гр.д. № 916/ 94 г. І г.о. и р. № 438/ 19.05. 1999 г. по гр.д. № 110/ 99 г. на І г.о.
Ответникът оспорва жалбата като недопустима, а по същество- и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са единствени наследници на бившите собственици на имота- родителите им А. Н. починал през 1977 г. и майка им Н. Н. починала пред 1999 г., като няма спор, че имотът е придобит по време на техния брак. Ответникът е представил саморъчно завещание, оставено в негова полза от Н. Н. , при което, зачитайки го, съдът е допуснал делбата при квоти 5/6 ид. ч. за ответника /1/6 ид. ч. по наследство от баща му и 4/6 ид. ч. по завещание от майката/ и 1/6 ид. ч. за ищцата Е. Ищцата е оспорила завещанието като нищожно с аргумент, че то съдържа клауза, която противоречи на безвъзмездния му характер. За да отхвърли този иск въззивният съд е изложил съображения, че изразът “ завещавам на сина си, тъй като той единствен се грижи за мен от дълги години и продължава да се грижи” не вменява някакво насрещно задължение, а съдържа мотива на завещателката и изразява нейната благодарност за положените грижи, което не противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави и не води до нищожност на завещанието по чл.42, б.”в” ЗН.
Действително въпросът дали така употребеният израз сочи на възмездния характер и поемането на задължения от страна на лицето, в полза на което е направено завещанието, е съществен за изхода на делото, тъй като определя дали ответникът ще се ползва от завещанието и какви ще бъдат квотите на съделителите. Неоснователно е обаче твърдението, че решението на въззивния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВС и ВКС. Това твърдение на първо място не се доказва от представените решения на състави на ВС и ВКС, тъй като от тях е видно, че се обсъждат завещания, в които дословно е вписано, че се извършват освен за минали, но и за грижите, които ще се полагат в бъдеще спрямо завещателя. В настоящия случай няма такова възлагане на бъдещи задължения за грижи и издръжка, поради което съдът е преценил, че изразяването на благодарност за полаганите грижи- минали и настоящи, сочи само на мотива за извършване на завещанието, а не му придава възмезден характер. По тези съображения следва да се приеме, че хипотезите не са идентични и затова дадените разрешение в представените решения на ВС и ВКС са неотносими към настоящия случай и не сочат на противоречие в съдебната практика, както се поддържа в изложението по чл.280, ал.1 ГПК.
На второ място от представените решения може да се направи извод и каква е постоянната практика на Върховния съд по приложението на чл.42, б.”в” ЗН, както и че решението на въззивния съд е съобразено с нея.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 939 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 339/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: