О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 13.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1307/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 7.03.2008 г. по гр.д. № 155/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, ищците К, К. К. , С. Ж. , П. К. , К. М. и Д. М. са признати за собственици на недвижим имот от 3504 кв.м., находящ се в землището на гр. П., местността “П”, с идентификатор № 5* по кадастралната карта на гр. П. и ответникът Д. п. “С” е осъден да им предаде частта от имота от 700 кв.м., която владее без правно основание.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като имотът представлявал държавна собственост и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, на каквото основание се позовават ищците, за да се легитимират като собственици. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Относно основанието за допускане на жалбата до разглеждане се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика относно съществения по делото въпрос за собствеността върху процесния терен, като за доказателство представя постановени решения срещу същия ответник за други имоти, намиращи се в местността “П”.
Ищците оспорват жалбата както относно основанията за допускането й до разглеждане, така и по тези за неправилност на решението.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Уважен е ревандикационен иск за имот, който е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ и се владее от ответниците без правно основание, тъй като не са налице нито една от причините, препятстващи възстановяването на бившите земеделски земи на техните собственици. В имота попада само част от дървена постройка, която е преместваема и е служела при строителството на М. младежки център. Не са възприети доводите и възраженията на ответника за нищожност на решението на поземлената комисия и за неправилно възстановяване на земята, което не следвало да се допуска, тъй като се касаело за имот, който е държавна собственост, загубил е статута на земеделска земя и е предоставен на държавното п. за стопанисване и управление.
С оглед на горните данни и при сравнението им с представените решения се установява, че не е налице противоречива съдебна практика, която да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Противоречивите като краен резултат решения по различните дела не се дължат на противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата, а на различната конкретна фактическа обстановка, установена по делата въз основа на представените доказателства. Като цяло както обжалваното, така и представените влезли в сила решения са в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд относно приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която е в смисъл, че имотът не се възстановява само ако е застроен или е зает от осъществено мероприятие, признато от закона като пречка за възстановяването. В този смисъл както при уважаването, така и при отхвърлянето на исковете на бившите собственици, правният въпрос за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, който е и същественият материалноправен въпрос по делото, е разрешаван по идентичен начин и при спазване на трайно установената практика на Върховния касационен съд, поради което следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Представеното р. № 132/ 15.11.2007 г. по гр.д. № 280/ 2007 г. също не сочи на противоречива практика, тъй като с него е отхвърлен идентичен иск, но по съображения, че имотът не е бил заявяван за възстановяване и не е било доказано, че наследодателят на ищците е притежавал такъв имот към момента на масовизиране на земята.
Решение № 359 от 26.03.2007 г. по гр.д. № 151/ 2006 г. на районен съд гр. Ц. не е влязло в сила, тъй като постановеното по него въззивно решение е обжалвано пред ВКС и по образуваното гр.д. № 264/ 2010 г. на ІІ г.о. няма произнасяне.
По делото няма данни имотът да е бил със статут на публична държавна собственост, поради което въпросът дали такъв имот полежи на възстановяване не е съществен за изхода на делото и също не може да обоснове разглеждане на жалбата от касационната инстанция. Съгласно ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос е винаги конкретен, а по делото няма данни такъв въпрос, засягащ възстановяване на публична държавна собственост, да е стоял за разрешаване от съда.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ДП “С”, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 7.03.2008 г. по гр.д. № 155/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: