О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 06.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1099/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.03.2009 г. по гр.д. № 2047/2008 г. на СГС, ВО, ІІ-а състав, е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от В. Г. Р. против Л. М. А. по чл.97, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответницата не е собственик на 20 % ид. ч. от един магазин с мазе в гр. С., ул. “. № 26, като е отхвърлено и искането по чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на съответната част от нотариалния акт, съставен за същия имот.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на обжалването сочи хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се позовава на П. № 2/ 82 г. на Пленума на ВС, а представя и решение № 935/10.11.1993 г. по гр.д. № 441/ 93 г. на ВКС, І г.о.
Ответницата оспорва жалбата, като твърди, че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а по същество я намира за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на един магазин и дали той е бил включен в завещанието, оставено от общия наследодател на страните. Според ищеца този обект не се включва в завещанието, тъй като то имало за предмет само имотите, наследени от бащата на завещателя, докато магазинът бил придобит по силата на възстановяване по ЗВСНМРСА. С оглед на този произход на имота страните биха имали в него дялове по 50 %, а не 30% за ищеца и 70% за ответницата, както е по завещанието.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че имотът произхожда от наследодателя Г, а след смъртта му е получен по делба от сина му В. Г. Р.. По- късно е бил изкупен от него по реда на 60- то ПМС, а след това възстановен по реда на ЗВСНМРСА. Като е тълкувал волята на завещателя с оглед на всички доказателства по делото, въззивният съд е достигнал до извода, че изразът “завещавам имотите, наследени от баща ми” включва и процесният магазин, тъй като той действително е останал в наследство от бащата на завещателя, независимо от последващата делба, изкупуването по 60-то ПМС и възстановяването по силата на специалния закон. Съобразил е и обстоятелството, че завещанието е изготвено през 2002 г., когато завещателят вече е бил реституирал имота и той е възстановен в неговия патримониум.
Според изложението материалноправният въпрос, от който зависи изхода на делото, е свързан с това дали правното основание, по силата на което завещателят е собственик на имота, е само рестутуцията, на което се гради и тезата, че това не е наследствен имот и не се включва в завещанието или както е приел въззивният съд- че имотът се притежава по наследство, делба и реституция и като е записал, че завещава имотите, наследени от баща му, завещателят е имал предвид и процесния магазин. Главният аргумент в жалбата се свързва с представеното решение № 935/ 10.11.1993 г. по гр.д. № 441/ 93 г. та ВКС, І г.о., в което е посочено, че законът / за реституция / е източник на ново право и на ново правно основание за собственост като факт, непреклудиран от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата.
Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че материалнопправният въпрос не е формулиран точно, тъй като извън казаното предмет на делото всъщност е било да се установи каква е действителната воля на завещателя относно спорния имот- т.е. въпросът е свързан с тълкуване на завещанието, а не с произхода на имуществото. Изразът, съдържащ се в представеното решение на състав на ВКС, е цитиран извън контекста и цялостния смисъл на мотивите, тъй като решението е постановено по съвършено различна фактическа обстановка- недовършена делба от 1979 г. на изнесени на публична продан магазини, които по- късно са продадени по 60-то ПМС, а след това и реституирани, като по делото се е обсъждал въпросът дали по отношение на тези обекти следва да се възобнови производството за делба или трябва да се заведе ново дело с оглед възстановяването на магазините, което е посочено като ново придобивно основание, несъществувало към момента на извършване на делбата. Съставът на ВКС е възприел второто становище, като определящото съображение е свързано с обстоятелството, че фактът на реституцията е възникнал след влизане в сила на решението за допускане на делбата и не е преклудиран от него. В този смисъл следва да се разбира и направеното заключение, че реституцията представлява ново придобивно основание, като съдът не е взел отношение по въпроса, поставен по настоящото дело- какво би било основанието за възникналата съсобственост- само реституцията, или и други предхождащи елементи и за съотношението между тях.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че представеното решение на състав на ВКС не илюстрира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е относимо към допустимостта на обжалването и позоваването на П. № 2/ 82 г. на Пленума на ВС по някои въпроси на съдебната делба, с което се обосновава наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора в интерес на правото е да бъде разкрит точния смисъл на обратното изкупуване по ЗВСНМРСА и дали след него собствеността възниква на основание, различно от това преди продажбата по ЗСГ или по 60- то ПМС. Твърди се, че липсвала съдебна практика за разликата между реституцията по ЗВСОНИ и тази по ЗВСНМРСА и по- конкретно разликата между една продажба по 60-то ПМС, която според касатора била доброволна и ставала по предложение на собственика, от принудителната продажба по ЗСГ. Освен че тези въпроси не са съществени за делото, настоящият състав на ВКС намира, че по тях не е налице и празнота в съдебната практика или в закона, тъй като предпоставките за възстановяване на собствеността по отделните реституционни закони са посочени изчерпателно, като специално продажбите по ЗСГ на магазини, складове, работилници и ателиета и изкупуването на същите обекти по реда на 60- ПМС са приравнени по последици и възстановяването им става по реда на един и същ закон- ЗВСНМРСА, така че няма основание едните да се считат за принудителни, а другите- доброволни. Приравняването е направено от законодателя по социални, икономически и други съображения, а не от съда, както се твърди в жалбата. Извън продажбата на обектите по чл.10 ЗВСОНИ, извършена по реда на ЗСГ за периода от 30.03.1973 г. до 16. 03.1990 г., другите продажби по Закона за собствеността на гражданите не се обхващат от реституционните закони. По повод прилагането на различните реституционни закони съдебната практика е изяснила, че собствеността на реституираните имоти се основава на сложен фактически състав, включващ първоначалното основание за придобиване на собствеността, отнемането на имота и възстановяването му, поради което и в тази насока не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2047/2008 г. на СГС, ВО, ІІ-а състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: