О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5217/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 354 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 249/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от И. А. Б. против П. г. по механоелектротехника- П. за отмяна на уволнението й, възстановяване на заеманата длъжност- “учител по Български език и литература, С. и личност и И. ” и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Излага доводи и за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд- чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е работила в ответната г. като учител по български език и литература и по история, като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 1* от 27.04.2007 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работата. За да отхвърли иска за отмяна на уволнението съдът е изложил съображения, че по делото е доказано наличието на реално намаляване на обема на работата, тъй като работните места за преподаваните от нея предмети от 5.06 за учебната 2005/ 2006 г. са намалели на 4.09 за следващата учебна година. Съгласно списък- образец № 1 за същата учебна година са намалени и бройките на педагогическия персонал. Не е уважено възражението на ищцата, че в действителност е налице съкращение на щата, а не намаляване на обема на работата. Прието е, че е спазено и изискването за извършване на подбор, както и че е осъществена закрилата по чл.333 КТ.
От изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е видно, че съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл съдът са за разграничението между двете основания за уволнение- съкращение на щата или намаляване обема на работата и дали е спазено изискването намаляването на обема на работата като обективен факт да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Според жалбоподателката тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в представените решения по аналогични казуси.
При прегледа на тези решения се установява, че те не подкрепят тезата на жалбоподателката и затова искането за допускане на касационното обжалване не следва да се уважава.
1. По въпроса дали е налице реално намаляване на обема на работата или основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращение на щата, както и кога то е реално или се извършва фиктивно не е представено решение, което да показва, че практиката на ВКС е в друг смисъл от този, който е приел въззивният съд. В р. № 1289/ 24. 01. 1995 г. по гр. д. № 909/ 94 г., р. № 1291/ 1. 02. 1995 г. по гр. д. № 1010/ 94 г. и р. № 153/ 12. 04. 2000 г. се разглежда само основанието за уволнение поради съкращение на щата, но не и разграничението с другото основание, а именно намаляване обема на работата, поради което тези решения са неотносими и не разкриват противоречие с практиката на Върховния касационен съд. С оглед на данните, че е настъпило намаляване на броя на учениците и на сформираните паралелки, което се отнася към общия обем на работата в училището, следва да се приеме, че решението не е в противоречие на постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.328, ал.1, т.3 КТ и изяснените от нея критерии, по които следва да се прави разграничение със случаите на съкращаване в щата.
2. Изискването дадено основание за уволнение да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се отнася поначало към всички основания, на които работодателят предприема прекратяване на трудовите договори. Като принципно положение то е посочено и в представеното с жалбата решение № 312 от 17.02.2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС, но същото е и разбирането на въззивния съд в обжалваното решение, обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и анализ на нормативните документи, регламентиращи числеността на персонала и норматива за часове на преподавателите, които според спецификата на учебната дейност са определяни в началото на всяка учебна година. Следователно изводът на въззивния съд, че в случая към момента на уволнението на жалбоподателката е било налице обективно намаляване на обема на работата не е в противоречие, а съотвества на практиката на Върховния касационен съд, поради което и по това оплакване няма основание за допускане на касационното обжалване. Доколкото се твърди, че този извод на въззивния съд бил необоснован и не съответствал на доказателствата по делото, това са касационни основания, а не основания за допускане на жалбата до разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба подадена от И. А. Б. от гр. П. вх. № 1611/ 15.09.2008 г. против решение № 354 от 18.07.2008 г., постановено по гр.д. № 249/ 2008 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: