О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 18.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1860/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 221 от 15.02.2009 г. по гр.д. № 203/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд е обявен за окончателен проект за разделителен протокол по чл.289 ГПК, според който допуснатите до делба имоти се обособяват в три дяла, които следва да се разпределят между съсобствениците В. Т. С., В. Т. С. и С. С. В. чрез теглене на жребий.
Касационна жалба срещу решенето е подадена от съделителката С, която развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като съдът не бил се съобразил с нейното и на съделителката В искане да им бъдат поставени в общ дял четири от допуснатите до делба имоти- а именно имоти пл. № 6* и 16170 по плана на землището на гр. П.. И. съображения за предимството на този начин на извършване на делбата.
Като съществен за делото се поставя въпросът дали при направено искане за възлагане в общ дял съдът следва да се съобрази с волята на съделителите. Според касаторката по въпроса е налице противоречива съдебна практика, което илюстрира с представените р. 1969-60-І, 643-85-І, 1-01-І, 173-04-І. Поддържа, че е налице противоречие и с ППВС 7/73 г. относно въпроса кога тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. На последно място се въвежда и хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на поставения въпрос би имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Касационна жалба е постъпила и от Д. М. Д.. Т. е лицето, което е придобило един от делбените имоти- № 1* от съделителката В. Т. С., като с влязло в сила решение по чл.76 ЗН продажбата е обявена за относително недействителна спрямо другите две съделителки. Претендира делбата да се извърши по реда на чл.292 ГПК и в дял на неговата праводателка да се постави същият имот, който му е бил продаден, с цел саниране на сделката.
Относно допустимостта на обжалването твърди, че е налице противоречие между решение № 179/ 15.01.2007 г. на П. районен съд по гр.д. №153/ 2006 г. и това на въззивния съд по въпроса как следва да се извърши делбата при описаните обстоятелства- чрез възлагане по реда на чл.292 ГПК или теглене на жребий и дали има основание продаденият му имот да се възложи в дял на неговата праводателка, като се съобрази обстоятелството, че той владее имота и е извършил подобрения в него. Излага съображения и относно въпроса за определената цена на имотите, която намира за завишена и неотговаряща на действителните условия на пазара. Горните основания за допустимост касаторът отнася към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение е допуснато да се извърши делба при равни дялове между В. Т. С., В. Т. С. и С. С. В. по отношение на пет недвижими имота по картата на възстановена собственост на гр. П.. С оглед броя на съделителите и равенството на дяловете им, и броя, вида, размерите и стойността на отделните имоти въззивният съд е приел, че подходящият начин за извършване на делбата е теглене на жребий, за което обособил имотите в три реални дяла, от които дял І включва имот № 6* с площ 11,124 дка в м. “П”, с цена 65 000 лв., дял ІІ включва овощна градина от 2800 дка с № 1* и овощна градина от 2800 дка в м. “К”-№ 1* с обща цена 62 000 лв. и дял ІІІ- нива от 4,970 дка в м. “К” с № 1* и лозе от 2,998 дка в м.”П” с № 6* и обща цена 72 880 лв.
С оглед на изложеното първият съществен въпрос по делото е за начина на извършване на делбата и е свързан с твърдяното противоречие с ППВС 7/ 73 г.- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касаторката правилният начин е бил чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК, като е следвало да се съобрази и искането на двама от съделителите за поставяне в общ дял на някои от имотите. Според настоящия състав на ВКС обаче такова противоречие не се установява, тъй като приведените в т.5 от ППВС№7/73 г. примери, при които тегленето на жребий би се оказало много неудобно, не са налице в настоящия случай.
По въпроса за приложението на способа по чл.292 ГПК също не е налице противоречие с представените решения от практиката на отделни състави на ВС и ВКС. Съгласно утвърденото разбиране делбата се извършва чрез разпределяне по чл.292 ГПК когато съставянето на дялове и теглене на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Обстоятелствата, при които такова неудобство или невъзможност са налице, зависят от конкретната обстановка по делото и преценката на съда, които в случая са свързани с данните, че по този начин / чрез обособяване в дялове и теглене на жребий се запазва цялостта на имотите и не се налага разделянето на един имот на няколко дяла, създава се възможност за получаването на равностойни дялове и в този смисъл разпределението е и най-справедливо/. По цитираните решения от съдебната практика обстоятелствата са били различни. Така по р. 643- 85-І делбените имоти са били само два, а съделителите- петима, поради което е прието, че те са разпределени незаконосъобразно по реда на чл.292 ГПК на двама от съделителите, а останалите са получили парично уравнение, което противоречи на изискването всеки съделител да получи реален дял от имуществото. Р.1-01-І е постановено при хипотеза, когато съделителите имат различни квоти, поради което е неотносимо към настоящия случай. Р.173-04-І също не сочи на противоречие с обжалваното, като и по двете решения са проверени предпоставките и са изложени съображения във връзка с невъзможността или неудобството от тегленето на жребий, съответно за възможността за разпределение по чл.292 ГПК.
По втория поставен от касаторката въпрос за зачитане на искането за поставяне на четири от делбените имоти в общ дял също не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Към този въпрос отношение имат представените р.1969-69-І и р. 643-85-І, но те не сочат на противоречива практика, тъй като данните за делбата са различни- напр. по р.1969-69-І всички съделители са били съгласни с групирането, а по р.643-85-І съделителите са повече от имотите, докато в настоящия случай е обратното и не е налице съгласие на всички съделители за предложения начин на разпределение. Няма практика, според която съдът да е длъжен да се съобрази с направено искане за поставяне в общ дял на делбените имоти, а във всички случаи трябва да се преценяват установените по делото факти и обстоятелства при определяне на способа за извършване на делбата.
По изложените съображения следва да се приеме, че по жалбата на С. В. не са налице основания за допускането й до разглеждане от касационната инстанция, включително и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.к. цитирането на този текст е формално и не се свързва нито с липсата на съдебна практика, нито с необходимост от промяна на съществуващата, или непълнота или неяснота в правните норми, уреждащи делбата.
По касационната жалба, подадена от Д. М. Д. настоящият състав на ВКС намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Д. Д. не е съделител, а е бил страна по инцидентния установителен иск по чл.76 ЗН. След уважаването на този иск и влизане в сила на решението, неговото участие в делото се изчерпва и той губи качеството си на страна, като делото продължава само между съделителите с цел извършване на делбата, включително и по отношение на имота, предмет на иска по чл.76 ЗН. Като приобретател по тази сделка Д. би могъл да участва като трето лице- помагач на своя праводател, но по делото няма данни да е конституиран в такова качество. По тази причина не разполага и с правото на жалба, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 15.02.2009 г. по гр.д. № 203/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, по жалбата на С. С. В. от гр. С..
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу горното решение, подадена от Д. М. Д. от гр. Б..
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: