О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 31.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 330/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение № 27 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 800/207 г. на Бургаски окръжен съд е признато за установено по отношение на ОСЗГ гр. Н., че наследниците на Н. С. Ц. б.ж. на гр. П., починал през 1973 г. имат право за възстановяване на собствеността върху следните имоти, находящи се в землището на с. К., а именно- 1. нива от 15 дка в м. “Т”, 2. нива от 2 дка в м. “Т”, 3. нива от 3 дка в м.”П”, 4. нива от 2 дка в м. “К”, 5. нива от 2 дка в м.”П”, 6. нива от 2 дка в м.”К” и 7. нива от 4 дка в м. “Г”. За претендирания имот по п.8 от исковата молба- бивше дворно място от 1 500 дка в с. М., искът е отхвърлен.
Подадената от ищците касационна жалба се отнася до последната част на решението, с която е отхвърлен иска за дворното място. Подържа се, че в тази част решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. За допустимостта на обжалването касаторите се позовават на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната страна ОСЗГ обжалва решението в частта за уважаване на иска, като намира изводите на съда за необосновани и в противоречие с материалния закон. Счита, че отразеното в емлячния регистър не е достатъчно доказателство за собствеността , тъй като то се отнася към момента на декларирането, а не на кооперирането на земите, както и поради липсата на пълна индивидуализация на имотите. Позовава се на практика на ВС и ВКС, според която данъчните регистри имат само информативно значение.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците са наследници на бившия собственик Н. С. Ц. и са пропуснали срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ да подадат заявление за възстановяване на имотите му. За да установят това по исков ред се позовават на данни от емлячния регистър, където на името на наследодателя Н стр.60, партида 60 са записани 7 броя ниви, с посочване на площ, местност и основание за придобиването им- наследство. За тези имоти искът е уважен, като е прието, че по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ емлячният регистър представлява годно писмено доказателство за установяване правото на собственост на земите. По отношение на дворното място- п.8 от исковата молба, искът е отхвърлен, тъй като е прието, че то не е описано в емлячния регистър и други доказателства за притежаването му не са представени.
Същественият по делото въпрос е за доказателствената стойност на емлячните регистри в контекста на приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Специфична е и хипотезата на възстановяване на бившето дворно място, тъй като данните са, че с. М. е заличено като населено място, което е уредено като самостоятелно основание за възстановяване по чл.10, ал.6 ЗСПЗЗ. Поради съществуващата законодателна пречка за касационно обжалване на решенията, постановени по искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ досега Върховният касационен съд няма формирана единна съдебна практика по поставените в жалбите въпроси, което е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 800/207 г. на Бургаски окръжен съд.
Насрочва делото за 28 януари 2010 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: