О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София , 08.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4641/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. И. от гр. Р. срещу въззивното решение № 299 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 105/08 г. на Русенския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 245 от 20.02.2006 г. по гр. д. № 3808/05 г. на Русенския районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Е. В. В. 7 562.00 лева разлика между дължимото обезщетение за подобрения – построяване на сграда в незавършен вид, в размер на 69 982.00 лева и частично присъдената сума 62 420.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2005 г. до окончателното изплащане и 910.98 лева разноски по делото. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси за правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 607 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 57/02 г., II-ро г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че произнасянето по тях от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да се изяснят точните критерии за прилагането на института “добросъвестно владение” – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
По делото е установено, че сключеният на 23.05.1997 г. с н. а. № 1/97 г. договор, с който К. И. възмездно учредил право на строеж в полза на ЕТ “С”, е развален поради неизпълнение задълженията на приобретателя с влязло в сила решение № 192 от 03.07.2001 г. по гр. д. № 857/01 г. на Русенския районен съд.
На 11.01.2002 г. между приобретателя по договора за суперфиция и ищцата В бил сключен договор за цесия, по силата на който С. й прехвърлил цялото свое вземане за извършените от него подобрения – построяването на сграда в незавършен вид и др., върху чужд имот – към собственика му К. С. И.. Основание за цесията е обстоятелството, че продажбата с н. а. № 96/01 г. на обекти в сградата, чийто купувач е В. , не може да произведе прехвърлително действие поради предхождащо сделката вписване от страна на И. на исковата молба за разваляне на договора за учредяване право на строеж.
За да уважи иска за обезщетение за извършени подобрения върху имот, получен на основание, което по-късно е било развалено, въззивният съд приел, че това право е прехвърлено от изпълнителя на договора за строителство с договора за цесия в полза на ищцата В. П. на вземането за подобрения е съобщено с връчена нотариална покана от предходния кредитор, поради което има действие спрямо длъжника – сега касатор. При определяне размера на претендираното вземане съдът се съобразил със заключението на техническата експертиза относно увеличената в резултат на подобренията стойност на имота, приспаднал присъдените с влязло в сила решение 62 420.00 лева – частично предявена с възражение за подобрения сума, и намерил за неоснователни правопрекратяващите възражения на ответника за прихващане със задължения на ищцата към С. С. , и за погасителна давност. Съобразно разясненията, дадени в т. 11 на П. № 6/74 г. на Пленума на Върховния съд, въззивният съд приел, че ищцата има качеството на добросъвестен владелец, поради което при обезщетяването й следва да се приложи нормата на чл. 72, ал. 1 ЗС.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
Поставените от касатора в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси за кредитирането на събраните по делото доказателства за установяване на собствеността, за установяване на материалноправното основание, от което страните по делото черпят претендираните права, по чия вина е развален договорът за суперфиция, не са разрешени с обжалваното въззивно решение и затова са неотносими при преценката за допустимост на касационното обжалване. По тях е налице произнасяне с влезли в сила съдебни актове по спора за развалянето на договора за учредяване право на строеж /решение № 192 от 03.07.2001 г. по гр. д. № 857/01 г. на Русенския районен съд, влязло в сила на 15.10.2001 г./ и по предявения от К. И. срещу Е. В. иск за ревандикация /с решение № 2* от 14.03.2005 г. по гр. д. № 2059/03 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., в сила е оставено въззивното решение № 413 от 17.06.2003 г. по гр. д. № 378/03 г. на Русенския районен съд, с което е потвърдено решение № 337 от 29.12.2002 г. по гр. д. № 3798/01 г. на Русенския районен съд/.
Същественият за спора материалноправен въпрос е дали изпълнителят по договора за строителство, извършил подобренията в собствения на касатора имот, въз основа на придобивно основание, което по-късно е развалено, може да бъде обезщетен като добросъвестен владелец. Според решение № 607 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 57/02 г. на ВКС, II-ро г. о., на което касаторът се позовава, въпросът за обезщетението на подобрителя следва се разреши в зависимост от това дали развалянето на договора има обратно действие или действие за в бъдеще. Този съдебен акт не е израз на трайно установената съдебна практика, която е обобщена в П. № 6/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, р. IV. Развалянето на договора от 1997 г. за учредяване право на строеж е допуснато поради неизпълнение, тъй като обектите не са построени в уговорения срок – до 01.07.1998 г., и вид – сградата е била напълно изградена в груб строеж, в т. ч. покрив с керемиди, но не са били монтирани дървена и метална дограма, не са изпълнени довършителните работи – мазилки, настилки, облицовки, тенекеджийски работи, инсталационните работи по В и К инсталациите, като извършеното е 62.5% спрямо неизвършеното строителство от 37.5%. По време на строителството обаче, суперфициарът, цедирал своето вземане за извършените подобрения на ищцата, е бил действителният носител на правото на строеж, въз основа на което е осъществил строителството, и е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия. Подобряването на имота е извършено със знанието и без противопоставянето на собственика на терена. Затова и въпреки че решението за разваляне на договора за учредяване на право на строеж има обратно действие, по отношение на подобренията обратното действие на решението не засяга правоотношенията, възникнали във връзка с извършените подобрения.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Въпросът за правните основания, при наличието на които може да е налице добросъвестно владение, е изяснен в р. III-ти на П. № 6/74 г. на Пленума на ВС, а разглежданият случай не съдържа спрецифики, налагащи някаква особеност в приложението на закона, която може да доведе до развитието на правото. Затова не е налице и втората поддържана от касатора предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 299 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 105/08 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: