О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София , 08.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4067/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. П. чрез процесуалния й представител адвокат Т, срещу въззивното решение № 213 от 10.06.2008 г. по гр. д. № 430/08 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на решението от 18.12.2007 г. по гр. д. № 11649/07 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за съответствието на въззивното решение с изискванията на чл. 188 ГПК /отм./, за тежестта на доказване при спор за законност на прекратяването на трудовия договор, за спазване на процедурата по чл. 193 КТ при налагане на дисциплинарно наказание, за съответствието на наложеното наказание с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Твърди се и, че бил разрешен въпросът може ли да се наложи дисциплинарно наказание за чуждо виновно поведение, а правата на ищцата на защита и на справедлив процес по чл. 6 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи, били нарушени.
Ответникът Министерството на вътрешните работи счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на I-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
По делото е установено, че ищцата е заемала длъжността “системен оператор в група БДС” при ОДП С. З. Със заповед № А* от 09.03.2007 г. на директора на Национална служба “П” й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за това, че на 05.04.2006 г. е приела документи и заявление за издаване на лична карта и паспорт на Ц. Й. З. с предварително залепена снимка на заявлението, а в полето за служебна заверка същата не била изискана по служебен ред, за което не е докладвала. В резултат са издадени лична карта и паспорт на името на Ц. З. със снимка на друго лице /Будимир К. / и така е нарушила чл. 8, ал. 6 от П. за издаване на български документи за самоличност и т. 3 от И. от 28.07.1999 г., което представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, довело до издаване на документи за самоличност с неверни данни.
Въззивният съд приел, че заповедта за уволнение изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, а наказанието е наложено след като ищцата е дала писмени обяснения по случая с вх. № 1* от 19.01.2007 г. до директора на НСП и преди изтичане на двумесемчния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Приел също, че конкретните нарушения водят до извода за тежко нарушение на трудовата дисциплина, което съобразно чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ е основание за дисциплинарно наказание. С оглед на така формираните фактически и правни изводи исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, са отхвърлени като неоснователни.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
В съответствие с трайно установената съдебна практика по трудови спорове за отмяна на уволнение, въззивният съд е прел, че тежестта на доказване законността на прекратяването на трудовия договор е на ответника-работодател. В този смисъл е и решение № 1 от 22.01.2002 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., представено от касатора.
Преценката на събраните по делото доказателства и доводите на страните /чл. 188, ал. 1 ГПК – отм./ е цялостна /решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/03 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 1* от 08.11.1999 г. по гр. д. № 814/99 г. на ВКС, V-то г. о./, извършена е от гледище на приложимия закон, посочено е въз основа на кои доказателства са установени приетите фактически положения /р. № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/05 г. на ВКС, IV-то г. о./. Във връзка със спазване на процедурата по чл. 193 КТ /р. № 2* от 06.01.2006 г. по гр. д. № 1633/03 г. на ВКС, III-то г. о./ съдът се е позовал на това, че на 19.01.2007 г. ищцата се е запознала със заповед № А* от 12.01.2007 г. на директора на НСП, с която е назначена комисия за изясняване на обстоятелствата, свързани с издаване на лична карта и паспорт № 1* на Ц. Й. З. , и на същата дата е депозирала обяснения с вх. № 1782/19.01.2007 г. Тези данни са достатъчни да се приеме, че обясненията са поискани в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Не е необходимо обясненията да се дадат при изричното знание на лицето, че ще бъде наказвано, както твърди касаторът.
В съответствие с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първоинстанционния съд доказателства и е формирал своите, макар и лаконични, фактически и правни изводи по съществото на спора. В този смисъл е и р. № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/01 г. на ВКС, I-во г. о., посочено от касатора в изложението на основанията.
В обжалваното решение е възприет и друг основен принцип, че преценката на работодателя за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание на извършеното нарушение, подлежи на съдебен контрол съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ /р. № 1* от 27.10.2005 г., р. № 1* от 01.12.1999 г. по гр. д. № 570/99 г., р. № 1* от 03.10.2005 г. по гр. д. № 974/03 г., трите на ВКС на РБ, III-то г. о./.
Спорът е разрешен при точно приложение на материалния и процесуалния закони. Не се установява при произнасянето по съществените за изхода на делото въпроси въззивният съд да не се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд по тълкуването на конкретните правни норми, посочени от касатора.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа още, че наказанието “дисциплинарно уволнение” е наложено на ищцата за чуждо виновно поведение, доколкото в случая се касае за “разработка, която не била съвсем в рамките на закона”, в която тя няма никакво участие и която е на много нива над нейната позиция. Твърди се, че по този начин е нарушено правото й на защита и на справедлив процес. По тези доводи следва да се посочи, че прекратяването на трудово-правната връзка между страните, резултат от наложеното дисциплинарно наказание, е за посочени в заповедта конкретни нарушения на вменени й задължения като част от съдържанието на трудовото правоотношение. На следващо място, тези доводи, както и останалите за несъответствие на фактическите и правни изводи с данните по делото, са за неправилност на обжалваното решение, което е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Те засягат съществото на спора, а не принципен въпрос за приложение на конкретна правна норма, което да е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или да се налага тълкуването й с оглед точното прилагане на закона или развитието на правото.
Следователно, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 213 от 10.06.2008 г. по гр. д. № 430/08 г. на Софийския градски съд.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: