О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1392
София,29.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1363/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от О. гр. К. чрез изпълняващия длъжността кмет И. А. , приподписана от гл. юрк. Делина С. , срещу въззивното решение № 1* от 09.06.2009 г. по в. гр. д. № 1507/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 40 от 02.04.2008 г. по гр. д. № 3627/06 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на: 1. дворно място от около 520 кв. м., разположено в най-източната част на бившия училищен двор в с. Д., и 2. стълбище с площ от 80 кв. м., според скица, приложена на л. 75 от първоинстанционното дело.
Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ във връзка с разрешения от въззивния съд въпрос: легитимирана ли е ищцата да предяви претенция за реституция в лично качество, а не като наследник, на целия недвижим имот, отнет от нейния наследодател.
Ответницата Н. Т. Ф. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, въззивният съд приел, че по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 524/46 г. на А. околийски съд ищцата се легитимира за собственица на имот с обща площ от 1 812 кв. м. в с. Д.. От него 1 080 кв. м. попадат в дворищнорегулационни парцели, а за останалата част липсват документи за извършено отчуждаване. С гласни доказателства е установено, че при строежа на училищната сграда, която сега попада в УПИ XIV-училище, са завзети около 500-600 кв. м. от имота на ищцата, разположени в източната част на училищния двор, като, при доказателствена тежест на ответника, не е доказано провеждане на отчуждаване по законоустановения ред. При тези данни и с оглед обстоятелството, че имотът съществува в реалните си размери, с влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ правото на собственост е възстановено ex lege. От 1985-86 г. училищната сграда е престанала да функционира, при което и с реституцията на отнетата без основание част от имота на ищцата, стълбището, водещо към обществената сграда, е изгубило своето предназначение, тъй като от трите му страни е заобиколено с неин имот и е престанало да изпълнява функциите си.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Нормата на т. 1 има предвид тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегии, на общото събрание на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава на съдебни актове, постановени от състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Затова заявеното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ собствеността се възстановява на лицата, от които имотите са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. В разглеждания случай въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства и при неоснователност на довода на касатора, че протоколът от 1946 г. не е подписан от един от съделителите, е приел, че собствеността е принадлежала на ищцата. След като имотът е отнет от нея, тя е и легитимирана да се позове на възстановяването по силата на закона, при предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Тъй като отнемането на недвижим имот без наличие на законово основание или не по установения от закона ред е свързано с фактически действия по завземането, то именно тези обстоятелства като релевантни за спорното правоотношение са били предмет на доказване по делото. Жалбоподателят не е посочил в какво се изразява твърдяното от него противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд, респективно на Върховния касационен съд, илюстрирана с: р. № 216 от 06.05.1996 г. по гр. д. № 63/96 г. на ВС, I-во г. о., р. № 1* от 18.03.2002 г. по гр. д. № 313/01 г., р. № 1* от 14.08.2002 г. и р. № 1* от 06.12.2001 г. по гр. №. № 121/01 г., трите на ВКС, IV-то г. о., а и от прочита на същите не се установява противоречие с тази практика на приложението в конкретния случай на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ и на правилото, че обемът на правото на собственост следва да се преценява към момента на отчуждаването.
Дори да се приеме, че имотът е отчужден от наследодателя на ищцата Т, то и тогава нормата на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ е приложена правилно. Поддържаното от касатора фактическо и правно положение не отнема правото на иск на един от наследниците – ищцата, да претендира ревандикация на целия имот. Това е така, защото е безспорно в съдебната практика, че искът за ревандикация на съсобствена вещ може да се предяви и от един от съсобствениците, когато ответник е трето за съсобствеността лице, каквото в случая е ответната община.
Понятието “практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Затова с позоваването на р. № 5* от 16.06.2004 г. по адм. д. № 11187/03 г. и р. № 9* от 04.11.2003 г. по адм. д. № 5902/03 г., двете на Върховния административен съд на РБ, III-то отд., не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 09.06.2009 г. по в. гр. д. № 1507/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: