О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
София, 29.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1302/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от К. С. К., приподписана от адвокат К. К. , срещу въззивното решение № 20 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 1010/08 г. на Б. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 2* от 05.06.2008 г. по гр. д. № 953/07 г. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификационен № 0* и за ревандикация на 55/330 ид. ч. от имота, а искът за ревандикация за разликата над 55/330 до 330/330 ид. ч. е оставен без разглеждане като недопустим и производството по делото в тази част е прекратено.
Относно предпоставките за допустимост на касационното обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разрешените материалноправен и процесуалноправен въпроси по приложението на чл. 108 ЗС и чл. 136 ГПК /отм./.
Ответниците Й. С. Б. и М. А. Б. не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че от момента на сключване на 22.02.1963 г. на предварителния договор, с който К. Сп. К. и В. К. К. продали на ответника Й. Б. съответно 55/330 ид. ч. от земята и сутеренния етаж на сградата, изграден до карабина, купувачът по този договор, заедно със семейството си, установил фактическа власт върху част от дворното място, което обработвали, като засаждали зеленчуци, и на което държали дърва за огрев, заградили спорната част с дървена ограда. Начинът на упражняване на фактическата власт показва ясно манифестирана воля, намерение за своене, така че до снабдяването на Й. Б. на 16.01.1974 г. с нотариален акт № 12/74 г., същият чрез непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено владение е придобил спорните 55/330 ид. ч. на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Прието е, че и след посочения момент ответникът продължил да владее собствената си част от имота, като наред с това инициирал производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, приключило с влязло в сила решение № 253 от 06.11.1974 г. по гр. д. № 435/74 г. на Б. районен съд за разпределение на ползуването.
Горните изводи са формирани след подробен анализ на събраните по делото доказателства, като са кредитирани показанията на свидетелите А, преценени съобразно нормата на чл. 136 ГПК /отм./ като достоверни и обективни, подкрепени от показанията на незаинтересувания свидетел М, от писмените доказателства – решението за разпределение ползуването на дворното място, данните в удостоверенията и квитанциите за платени местни данъци и такси от Й. Б. за спорното място. Показанията на свидетелите С не са взети предвид като противоречащи на останалия доказателствен материал и най-вече на установеното от писмените доказателства, а и поради по-оскъдните им и редки впечатления от начина, по който дворното място се е ползувало от К. и Б. . Показанията на свидетелите В леля на ищеца, и С. К. – негов баща и праводател, който с н. а. № 48/95 г., заедно със съпругата си И. П. А. К. , прехвърлили на ищеца цялото дворно място срещу задължение за гледане и издръжка, също не са поставени в основата на обжалваното решение, предвид изключително близките им отношения с ищеца и опровергаването на показанията им от установеното с писмените доказателства – частния писмен договор от 1963 г. и решението по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Прието е по-нататък, че като собственик ответникът Й. Б. , А. Б. и Б. И. – всички наследници на съпругата на Й. Б. – Т. К. Б. , валидно са се разпоредили с притежаваната от тях идеална част от земята в полза на ответника М с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 143/05 г. При това фактическо и правно положение разпоредителната сделка по н. а. № 48/95 г. не е произвела вещно-прехвърлителен ефект в полза на ищеца за спорната по делото площ, тъй като праводателите му не са били изключителни собственици на цялото дворно място, а само на 275/330 ид. ч. от него.
Твърдението, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК, по своята същност е оплакване за неправилност, по което Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на жалбата. В случая, от преценката на гласните и писмените доказателства въззивният съд е направил извод, че ответникът Й. Б. е владял спорната площ в продължение на законоустановения срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, която фактическа власт е довела до придобиване на собствеността по давност. Приетите за установени фактически обстоятелства са дали основание да се стигне до заключението, че заявеното от този ответник правопрекратяващо възражение е доказано и собствеността върху имота е била придобита от него по този оригинерен способ, което е наложило правния извод, че ищецът не е собственик на спорната част на деривативно основание. Доколкото изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа единствено оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и твърдение, че вследствие на това неправилно е приложен материалният закон – чл. 108 ЗС, относно това доказано ли е правото на собственост от претендиращите го страни, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 68, ал. 1 ЗС относно предпоставките, при които може да се придобие по давност правото на собственост върху идеална част от недвижим имот.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, тъй като произнасянето на съда не е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, нито е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Касаторът не сочи неясноти или непълноти по приложението на чл. 79, ал. 1 и чл. 108 ЗС, нито въззивният съд за първи път се е произнесъл по конкретен правен спор или да е изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и по повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване, въпросът следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка от възизвиния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. На такова основание сочи изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно начина, по който са били възприети от съда показанията на свидетелите – близки роднини на страната по делото, при което положение не се разкрива основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 20 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 1010/08 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: