О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 19.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1076/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от О. гр. Г., приподписана от адвокат Н от АК гр. В., срещу въззивното решение № 94 от 30.03.2009 г. по в. гр. д. № 109/09 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците Б. В. К., К. П. Б. и В. К. К. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 762 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1100/08 г. на Г. районен съд, с което е прието за установено, че ищците са собственици на по 1/3 ид. ч. от недвижим имот в гр. Г., съставляващ нива с площ от 10 190 кв. м., и общината е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на собствениците. Изложени са съображения за уважаване на иска, защото ищците са доказали, че са наследници на В. П. Б. , акционер в Производствена кооперация “М”, от която спорният по делото имот е бил отнет по ЗНЧИМП и възстановен по силата на чл. 2 и чл. 3 ЗВСОНИ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На първо място се поддържа основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение № 712 от 18.11.2004 г. по т. д. № 141/04 г. на I-во т. о. на ВКС, тъй като липсват мотиви защо не е възприето заключението на вещото лице, че спорният по делото имот не е бил включен в активите на бившата содолимонадена фабрика, собственост на К. “М” гр. Г.. Т. въпрос не е решаващ, защото собствеността в случая е доказана от представеното по делото писмено доказателство – акт за завземане на недвижим имот за държавен № 287 от 25.09.1950 г. за одържавяване от К. “М” на нива в м. Белянка”, цялата с площ от 10.190 кв. м., и при приложение на презумпцията по чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, според която правото за възстановяване се установява с факта на отнемане на имуществото.
С. повдигнат от касатора въпрос е неправилно процедиране от въззивния съд, който счел исковата молба за редовна, приемайки, че всеки от ищците претендира по 1/3 ид. ч. от собствеността върху спорния имот. Това разрешение било в противоречие с отменителното решение № 986 от 05.07.2006 г. по гр. д. № 1668/05 г. на ВКС, IV-то “а” г. о., в което са дадени указания наследниците на член-кооператора да конкретизират каква идеална част от имота, а не от наследената част претендират, насочвайки, че по отношение на идеалните части на останалите член-кооператори те са само държатели на имота. Свързан с този въпрос е въпросът по т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за основателността на иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследниците на един само от член-кооператорите на имот, одържавен от кооперация “М”. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г. на I-во г. о. на ВС. По това твърдение следва да се посочи, че съгласно трайната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд всеки съсобственик може да се ползва от правото да иска връщането на съсобствена вещ от трето за съсобствеността лице, ако то я владее или държи без основание. Не се установява при постановяване на обжалваното решение въззивният съд да е процедирал в противоречие с тази практика. Наред с това след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е достигнал до заключението, че са установени и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, чието наличие се изисква в цитираното от касатора решение от 1960 г.
На следващо място е изложено твърдението, че като е приел имотът да е възстановен по силата на ЗВСОНИ, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 935 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 792/05 г. на IV-то г. о. и в ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК, според които възстановяването на собствеността на иззето и одържавено кооперативно имущество е по реда на специалните нормативни актове – пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, пар. 39 от ЗИД на ЗК, чл. 49 ЗК, а не по общия ред по ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. Извод за наличие на одържавено кооперативно имущество не може да се направи само от обстоятелството, че субектът, от когото правото е отнето, е кооперация. Преди всичко самият З за национализация на частни индустриални и минни предприятия е изключвал национализацията спрямо кооперативните и занаятчийски предприятия – чл. 3 от закона. Доколкото на практика такива са били национализирани, то е било или защото имат характер на същински индустриални предприятия – пар. 10 и 11 от ППЗНЧИМП, или защото в бъдеще ще придобият такъв характер и ще попаднат в клоновете на индустриалното производство, изброено в чл. 1 от закона – пар. 12 от ППЗНЧИМП. Затова и приложимият материален закон за възстановяване на собствеността е ЗВСОНИ, в какъвто смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение.
С оглед на изложеното, предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице.
Не се установяват и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата изисква случаят да е свързан с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на закона или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона и възприемат друго. Такова твърдение в изложението липсва, а и случаят не разкрива някаква специфика, която да налага произнасяне по него от Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 94 от 30.03.2009 г. по в. гр. д. № 109/09 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: