О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София ,18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 187/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Р пълномощник на Т. Г. Д. и Р. А. Д., срещу въззивното решение № 802 от 22.04.2008 г. по в. гр. д. № 1170/06 г. на Б. окръжен съд, с което след отмяна на решение № 2* от 10.07.2006 г. по гр. д. № 120/99 г. на Б. районен съд, е разпределено ползуването на съсобствено дворно място, съставляващо УПИ XVI-2082 от кв. 118 по плана на гр. Б., по вариант трети от заключението на вещото лице инж. А, прието в съдебното заседание на 06.12.2007 г., според който касаторите следва да ползуват площта, тонирана в жълт цвят на скицата, Д. К. Б. – тази в син цвят, С. и К. Б. – оцветената в зелено площ, а за общо ползуване от всички съсобственици е отредена площ от 131.69 кв. м., оцветена в червен цвят. Касаторите искат обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите дали предпочетеният от съда вариант е най-удачен за рационално и безконфликтно ползуване на свободната площ, предвид частите на страните в съсобствеността и некомпактните и малки по площ части за всеки от съсобствениците и дали осигурява достъп до входа на двата зимника пред старата жилищна сграда – собственост на касаторите и до извършените от тях подобрения, така че да се осъществят целите на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС максимално да се изключат конфликтните точки между страните. Сочат, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Д. К. Б., С. Й. Б. и К. Д. Б. считат, че не са налице основания за разглеждане на касационната жалба, а по същество тя е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Съдът е сезиран с искане да реши въпроса за ползуването на съсобствен имот, носители на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от който са касаторите. Д. К. Б. притежава 1/4 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, на колкото възлизат и правата на С. и К. Б. . В тази връзка въззиввният съд се е позовал и на влязлото в сила решение по гр. д. № 1672/02 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., което е възприето в точния му смисъл, че правата на Т. и А. Д. са отречени не изцяло, а само над 251/502 ид. ч. /т. е. над 1/2 ид. ч./. Касаторите притежават право на собственост и в двете находящи се в имоти жилищни сгради – в старата – първия етаж и зимниците под него, в новата – първия етаж и несамостоятелни нежилищни помещения, както и гараж откъм улицата. Ответниците С. и К. Б. също имат права в старата жилищна сграда и затова следва да имат място за ползуване пред нея. Осигурено им е и място за паркиране на лек автомобил, каквото в предпочитания от касаторите вариант 4 те нямат. С оглед местонахождението на определеното за Б. паркомясто и предвидения до него достъп, а така също предвид и местонахождението на собствения на касаторите гараж, последните няма да бъдат затруднени да ползуват гаража си. Затова не се установява при възприетия от съда вариант 3 да се създават конфликтни точки между съсобственици, както считат касаторите.довлетворяването на изискването за предоставяне на компактна площ за всеки от съсобственици е в зависимост от разположението на собствените им постройки. В случая това е възможно по отношение на предоставената на Д. Б. – собственик на втория жилищен етаж от новата сграда, незастроена част от терена. Освен че тя е компактна, при този начин на ползуване няма да се стигне до промяна на съществуващото фактическо положение, каквато би се наложила при вариант 4 – ще е необходимо да се събори съществуващ навес и да се изкоренят овощни дървета. Площите, отредени за лично ползуване от страните, са съобразени с притежаваната от тях собственост. В това отношение вариант 4 е неудобен, защото предвижда площ за общо ползуване само за част от страните -, от една страна, и Д. Б. от друга, което изисква това пространство да бъде предмет на допълнително разпределяне само между тях.
От представеното решение № 39 от 10.01.1977 г. по гр. д. № 2401/76 г. на I-во г. о. на ВКС не може да се направи извод, че разрешението, дадено от въззивния съд с възприемането на вариант 3, противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Решение № 14 от 31.01.2006 г. по гр. д. № 2589/04 г. на IV-то г. о., е неотносимо, тъй като разглежда придобиване по давност на правото на ползуване на отредената част за реално ползуване с предходно решение по чл. 32, ал. 2 ЗС. Решение № 1* от 03.06.1976 г. по гр. д. № 748/76 г. на I-во г. о. е по въпроса за допустимостта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, който в разглеждания случай не е поставен. Решение № 139 от 23.11.1985 г. по гр. д. № 111/85 г. на ОСГК касае съотношението между исковете за защита на собствеността – чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС, и спорната съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, пред каквато хипотеза страните не са изправени. При осъществяването на спорната съдебна администрация на граждански правоотношения по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на Върховния касационен съд по възложените му правомощия да установи ползуването на общата вещ, като е изходил от обема права, които всеки от съсобствениците притежава, от съображения за постигане на най-целесъобразен, най-удобен за всички съсобственици начин на ползуване с оглед вида вещ, както и за осигуряване на всички условия за съхраняване на вещта.
Решението от 08.12.2004 г. по гр. д. № 4831/02 г. на II “а” отд. на Софийския градски съд не може да бъде съобразено при преценка за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е установено то да представлява влязъл в сила съдебен акт.
Не се установява и последното поддържано от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото не е налице неяснота или непълнота на правната уредба по поставените от тях въпроси, нито на тълкуването и приложението й.
В обобщение, предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК не са налице и затова касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 802 от 22.04.2008 г. по в. гр. д. № 1170/06 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: