О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 696/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т., приподписана от адвокат И, срещу въззивното решение № 350 от 04.06.2008 г. по в. гр. д. № 586/07 г. на Б. окръжен съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск, и е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон при приложението на чл. 79, ал. 1 и чл. 108 ЗС и съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК при разрешаване на въпроса: когато владението върху земята е осъществявано на основание на това, че теренът е принадлежност към сградата – собственост на владелеца, кой имот е главна вещ и кой – принадлежност, и какво е тяхното съотношение при владението.
Ответниците Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Н. Л. Т. не са взели становище, министърът на з. и храните-трето лице-помагач на ищеца, счита жалбата за неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 628 от 01.03.2007 г. по гр. д. № 83/06 на Районния съд гр. Г., с което е уважен предявен от държавата срещу касатора И. Т. и Н. Л. Т. иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ урегулиран поземлен имот – парцел **** от кв. 78 по плана на с. С., с площ от 1 165 кв. м., и е отменен н. а. № 3/2005 г.
При преценка на изложението в касационната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Данните по делото сочат, че спорният имот е част от селскостопанския двор на с. С. и представлява прилежащ терен към обект “гараж за автомобили“ /ремонтна работилница/, със застроена площ от 311 кв. м. Сградата е придобита от СД “С” в резултат на проведен на 25.08.1992 г. търг от Л. съвет на ТКЗС с. П. и договор за покупко-продажба от 08.09.1992 г. На 23.01.1998 г. между приобретателя и Н. Л. като у. на еднолично търговско дружество, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на сградата срещу определена цена. Преди това, с договор от 12.01.1994 г., когато получили владението на имота, Л. възложила на трето за спора лице извършване на строително-ремонтни и ел. инсталационни работи в сградата. На 11.08.2005 г. подала молба с вх. № 0* до О. дирекция “З” гр. Б. с искане да й бъде разрешено да закупи прилежащия към ремонтната работилница терен от 1 165 кв. м., а с молба от 10.08.2005 г. поискала да се спре процедурата по закупуването на терена от събирателното дружество, придобило сградата през 1992 г. На 25.08.2005 г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт № 3/05 г. за собственост на имота като съвкупност от земя и сграда на основание давностно владение и наследство.
Въззивният съд приел, че по делото не е доказано ответниците да са придобили прилежащия към сградата терен нито чрез закупуване по реда на чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, нито чрез упражняване на явно, спокойно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Това разрешение не противоречи на постоянната съдебна практика, която приема, че след изтичане на законоустановения срок, при наличието на манифестирана фактическа власт с намерение за своене на имота, която не е прекъсвана и обезпокоявана от страна на действителния собственик, владеещият несобственик придобива собствеността на недвижимия имот. В разглеждания случай изводът за липсата на намерение ответниците да владеят земята за себе си, е формиран при преценката както на писмените доказателства, в това число и на молбата за закупуване на терена, предхождаща снабдяването на ответниците с нотариалния акт от 2005 г., което демонстрира владение на чужд имот, така и на свидетелските показания, които се отнасят до сградата, но не и до терена, предмет на иска за собственост.
Неоснователно се поддържа от касатора, че спорът за собствеността на сградата е преюдициален за собствеността на прилежащия към нея терен и поради това въпросът за съотношението между главната вещ и принадлежността към нея при владението им, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/05 г. на ВКС, IV-то г. о., от значение е за избягване на бъдеща противоречива практика и в този смисъл – и за развитието на правото. Решението, на което касаторът се позовава, има предвид друга правна уредба – придобиване от кооперациите, извършили строителство на сгради със собствени средства, на прилежащия към сградите терен при предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. В разглеждания случай нормата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ предоставя на лицата, придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организации по пар. 12 от ПЗР на закона, правото да ползуват безвъзмездно от деня на придобиването и незастроената част от земята около тях, а също и да придобият собствеността върху нея и върху застроената част. Поставеният от касатора въпрос за това как ще се обслужва главната вещ – сградата, има нормативно даден отговор и за разрешаването му не е необходимо разглеждането на касационната жалба по същество.
Собствеността върху сградата има значение, както е посочил и въззивният съд, само за това в чия полза ще възникнат правата по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ във връзка с процедурата по чл. 45а ППЗСПЗЗ по закупуване на земята, но няма за необходима последица придобиване и на собствеността върху терена, който е прилежащ към сградата. В този смисъл дори и да беше установено в настоящото производство, по реда на предявения от ответниците инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК /отм./, който първоинстанционният съд е отказал да приеме, че Т. са собственици на сградата, това не би довело до отхвърлянето на иска за ревандикация на прилежащия терен. Затова неоснователно се поддържа, че въпросът за съотношението между главната вещ и принадлежността е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и че произнасянето по него е от значение за развитието на правото.
Обжалваното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд относно произнасянето в рамките на предмета на заявеното искане. Отмяната на нотариалния акт от 2005 г. изцяло не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на сградата и не лишава позоваващите се на него от възможността да защитят правата си по исков ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 350 от 04.06.2008 г. по в. гр. д. № 586/07 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: