О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 340/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Т от АК гр. Б. като пълномощник на А. К. К. , срещу въззивното решение № R IV-86 от 25.07.2008 г. по в. гр. д. № 611/06 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с предмет на установяване, че имот № 0* по картата на възстановената собственост, съставляващ лозе с площ от 2.000 дка в м. “Б” в землището на гр. С., понастоящем обособен в два отделни поземлени имота, към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собствен на наследодателя на ищеца К. А. К. , починал в 1979 г. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при която въззивният съд е разрешил съществените за изхода на делото въпроси за идентичността на претендирания имот с този, възстановен на ответниците като наследници на Д. К. , за което се позовава и представя решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Ответниците по касация Н. Д. К. и К. Д. К. считат жалбата за неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да отхвърли иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не е провел пълно главно доказване относно идентичността на имотите и правото на собственост на наследодателя си, като в самата искова молба, а и в хода на производството не се сочи придобивно основание.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като при разрешаването на повдигнатите от касатора въпроси въззивният съд е процедирал в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предявен, след като ОС “З”, въз основа на представено положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е иднивидуализирала имота по площ и граници като имот № 0* по картата на възстановената собственост в местността “Б”, но е постановила отказ за възстановяване с решение № 827 от 04.09.2003 г., по съображения, че след като вече е възстановен на наследодателя на ответниците, то е налице спор за материално право. В съответствие с извършената от органа по поземлената реформа индивидуализация са и данните по делото, че картата на възстановената собственост повтаря преимуществено разположението на имотите според отразеното в оземлителните скици от 1930 г., при което положение имотът, претендиран от ищеца като собствен на К. К. , е възстановеният на ответниците, а този на наследодателя им Д. К. е разположен на северозапад. На тези обстоятелства не е придадено доказателствено значение. По отношение на придобивния способ съдът не е съобразил, че макар да не е посочена изрично, претенцията за придобивна давност се извежда от твърденията на ищеца за извършвани от наследодателя му владелчески действия за периода от 1930 г., когато е отбелязан като граница на оземлен бежанец, до кооперирането на земите. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № R IV-86 от 25.07.2008 г. по в. гр. д. № 611/06 г. на Бургаския окръжен съд частта, с която е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с предмет на установяване, че имот № 0* по картата на възстановената собственост, съставляващ лозе с площ от 2.000 дка в м. “Б” в землището на гр. С., понастоящем обособен в два отделни поземлени имота, към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собствен на К. А. К. , починал в 1979 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25.70 /двадесет и пет лв. и 70 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: