О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София , 08.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 234/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т. чрез пълномощника адвокат Д от АК гр. К., срещу въззивното решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 424/08 г. на К. окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е допусната съдебна делба при равни права между съделителите на застроено дворно място с площ от 1 145 кв. м., находящо се в махала “Ч” в землището на с. Д., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и две стопански сгради, подробно описани, при посочени граници. Поддържа се, че въззивният съд е решил съществения материалноправен въпрос за основанието за възникване на съсобствеността, като се е произнесъл по два взаимно изключващи се придобивни способа – наследяване и придобивна давност. Разрешен бил и съществен процесуалноправен въпрос, като съдът се произнесъл по спор, с който не е сезиран. Твърди се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата К. А. Н. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да уважи иска за делба, въззивният съд приел за доказано юридическото основание за възникване на съсобствеността между страните – наследници по закон на починалия в 1983 г. Стоичко А. А. , който към момента на смъртта си е бил изключителен собственик на основание неформална приживна делба, извършена от А. С. , и необезпокоявано владение в срок, надхвърлящ изискуемия се от закона за придобиване на имота. Заявеното от ответницата, сега касатор, правопрекратяващо възражение за придобиване на правото на собственост на основание придобивна давност, с начало на владението 1983 г., съдът счел за неоснователно поради липса на данни по делото да е променила намерението си и от държател на частта на другата сънаследница да се е превърнала във владелец, демонстрирайки спрямо нея тази промяна и отричайки нейните права върху вещта. Оттук съдът заключил, че имотът е съсобствен и следва да се допусне до делба при равни за съделителките права.
Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до развитието на правото.
Жалбоподателката счита, че въведените от ищцата обстоятелства, на които се основава твърдението за наличие на съсобствена вещ – наследяване и придобивна давност, касаят взаимно изключващи се придобивни основания и в този смисъл разрешеният с обжалваното решение спор касае точното приложение на закона.
Наследяването по закон, пред каквато хипотеза страните са изправени, не съставлява самостоятелно основание за придобиване на вещно право. То е начин /способ/ за възникване на съсобственост, когато наследниците са повече от един /т. н. случайна съсобственост/, в резултат на юридическото събитие, каквото е смъртта на наследодателя. Съсобствеността възниква между наследниците с факта на приемане на наследството, но при положение, че преди това са били налице такива юридически факти, с проявлението на които правните норми свързват възникването на право на собственост – т. е. необходимо е в лицето на наследодателя да се е осъществил конкретен придобивен способ. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. На такъв придобивен способ се е позовала ищцата – придобивна давност. Затова не е налице произнасяне по придобивни способи, които са несъвместими един с друг, както счита жалбоподателката.
Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти. В случая ищцата се е позовала на установяване на владението въз основа на неформален договор за делба. Касае за се начин на установяване на владение, а не за придобивен способ, затова неправилно се поддържа от касатора, че произнасяйки се по елементите на придобивната давност, въззивният съд е излязъл извън предметния обхват на спора.
В обобщение, предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 424/08 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: