О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1401
София 30.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1314/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А пълномощник на Г. Д. С., срещу въззивното решение № 128 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 108/09 г. на Сливенския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 1* от 12.01.2008 г. по гр. д. № 3462/07 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен иск на М. Г. С. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от Т. И. С. , починала на 29.06.2007 г., за възстановяване на запазената част на ищеца в размер на 7 594.22 лева. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпросите по отношение на кои наследници с право на запазена част се допуска намаление на завещателно разпореждане и обвързан ли е съдът, разрешаващ спора по чл. 30 ЗНсл, от заявения от ищеца размер, до който иска намаляване на завещателното разпореждане.
От ответниците по касация М. Г. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, О. Г. С. не е взела становище.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд е приел, че след смъртта на общата наследодателка Т, оставила за наследници по закон съпруг и две деца, запазанета част от наследството на всеки от тях съгласно чл. 29, ал. 3 ЗНсл е 1/4 ид. ч., колкото е и разполагаемата част на наследодателката. Наследствената маса, определена по реда на чл. 31 от ЗНсл, е на обща стойност 52 357.33 лева, а запазените и разполагаемата части възлизат на по 13 089.33 лева. Завещателното разпореждане, по съдържание завет, е на стойност 35 872.00 лева, свободното наследство е 16 485.33 лева и от него делът на всеки от наследниците по закон би бил 5 495.11 лева, или запазената част на всеки от тях е накърнена със 7 594.22 лева. Свободното имущество не може да допълни запазената част на ищеца, защото части от него в размер на по 1/3 ид. ч. следва да получат като наследствен дял останалите двама наследници по закон – заветникът и дъщерята на наследодателката. Възражението на заветника за произнасяне свръх петитум съдът приел за неоснователно, предвид заявения по-голям размер на искането за намаляване на завещателното разпореждане – до 1/8 ид. ч. от завещания имот, което е равно на 8 968.00 лева, както и с оглед становището на съда, че изобщо не е необходимо да се сочи с колко е накърнена запазената част, а е достатъчно да се поиска пълното й възстановяване.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се налице по следните съображения:
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с П. на Пленума на ВС № 7 от 1973 г., т. 3, б. “в”, според която когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане, упражнявайки това лично субективно право. То не може да ползува наследници, които не са поискали намаление на завещание или на дарение. В случая не се касае до намаление на завещателното разпореждане, направено в полза на касатора, за да се допълни накърнената запазена част на наследницата по закон – дъщеря на наследодателката, която не е заявила искане в този смисъл. Съдебната практика по приложението на чл. 30 ЗНсл трайно приема, че когато е завещано определено имущество, а разпореждането няма универсален характер, необходимо е да се образува наследствена маса от всички имоти, които наследодателят е притежавал към деня на смъртта си по чл. 31 ЗН, за да се определи чистия актив /свободното имущество/, тъй като само от този актив могат да се облагодателствуват заветниците. Съгласно посочената норма свободното имущество се взема предвид при определяне на масата, от която ще се изчисляват запазените и разполагаеми части, но не служи за попълване на запазената част. Имуществото, което е останало след смъртта на наследодателя и за което не са направени завещателни разпореждания, се получава от наследниците при квотите им по закон. Ето защо законосъобразно въззивният съд е счел за правноирелевантно дали О. С. е поискала възстановяване на своята запазена част. Това е така, защото става въпрос за нейния дял от свободното наследство, а не за това, което би получила при възстановяване на собствената й запазена част.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което изисква произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, да е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. По приложението на правилото, че не може да се присъжда повече от това, което е поискано, е налице изобилна съдебна практика, илюстрирана и с представеното от касатора решение № 211 от 03.04.2002 г. по гр. д. № 128/02 г. на В. окръжен съд. С него е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение, с което е допуснато възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, без заявена претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В разглеждания случай не е налице произнасяне в повече от заявеното от ищеца. Освен това при иска с правно основание чл. 30 ЗНсл, който по правило съдържа искане за намаляване на завещание или дарение за възстановяване на накърнена запазена част, нормите по възстановяването на запазената част следва да се приложат от решаващия съд с оглед конкретните данни за стойността на наследствената маса, на разполагаемата и запазената части.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация М. Г. С. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 260 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 128 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 108/09 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. С. да заплати на М. Г. С. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 260 /двеста и шестдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: