О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София , 13.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. май две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4423/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. Т., Г. Й. К. и И. К. К. , приподписана от адвокат Е от АК гр. В., срещу въззивното решение № 221 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 1021/07 г. на Д. окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 12 от 29.08.2007 г. по гр. д. № 94/06 г. на Т. районен съд, е признато за установено, че В. К. К. притежава 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот – нива с площ от 15.006 дка, имот № 0* в землището на с. Г., община Т., Г. и И. К. да осъдени да предадат на собственицата владението на имота, отменен е за 1/2 ид. ч. н. а. № 37/06 г., с който Н. Т. продала имота на Г. К. и са присъдени разноски за производството в полза на ищцата.
Касаторите поддържат, че същественият въпрос за наличието и правното действие на решение № 23 от 27.03.1995 г. на общинската поземлена комисия е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена с ТР № 2/91 г. и решение № 78 от 12.07.1973 г. по гр. д. № 58/73 г., двете на ОСГК на ВС, и с ТР № 1/97 г. по гр. д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При същата предпоставка е разрешен и същественият въпрос за правното действие на завета от 03.08.1994 г., в подкрепа на което касаторите се позовават и представят решения № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/02 г. и № 4* от 28.06.2004 г. по гр. д. № 843/03 г., двете на ВКС на РБ, I-во г. о.
Ответницата В. К. К. счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е иск за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ и завещателно разпореждане от К. В. Д. от 03.08.1994 г. Ищцата твърди, че разпоредителната сделка, сключена с н. а. № 37/06 г., с който ответницата Н. Т. продала имота на ответника Г. К. , по време на брака му с Ив. К. , обуславя правния интерес от иска за защита на придобитото право.
Добричкият окръжен съд е приел, че искът е основателен, защото собствеността върху имот № 0* с площ от 30.012 дка, част от който е спорният по делото имот, е възстановена по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ с решение № 23 от 27.03.1995 г. на поземлената комисия на наследниците на В. М. Д. Възражението на ответниците, сега касатори, които са се позовали на решение № 23а от 16.09.2005 г. на ОСЗГ – Т. , и отричат постановяването на решението от 1995 г., е прието за неоснователно. За неоснователно е прието и възражението, основано на чл. 16, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 ЗНсл, за недействителност на завета от 03.08.1994 г., с който К. В. Д. – един от наследниците по закон на В. М. Д. , завещал на ищцата собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., в размер на 61 дка. Прието е, че даденото описание на предмета на завета е в достатъчна степен конкретизирано, за да може заветът да произведе действие при откриване на наследството на 16.05.1998 г., когато завещателят е починал. Към този момент К. В. Д. е притежавал по силата на възстановяването през 1995 г. 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху спорния имот, придобита въз основа на завещателното разпореждане от ищцата. Затова извършената на 19.09.2005 г. доброволна делба без участието на ищцата /която е и наследница по закон на К. Д. / е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗНсл, съсобствеността не е прекратена, ответницата Н. Т. не е придобила имота и не е могла валидно да се разпореди с него в полза на останалите ответници.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въпросът за правното действие на решение № 23 от 27.03.1995 г. на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, неправилно е възприет от въззивния съд като довод, че такова решение не е било постановено, вместо като искане за косвен съдебен контрол върху административния акт поради неспазване на изискванията за действителност – писмена форма и подписване от членовете на колегиалния административен орган или поне от председателя и секретаря /чл. 15 ЗАП – отм./.
По делото е безспорно установено, че през 1995 г. е постановен акт на органа по поземлената реформа, че въз основа на него на 10.06.1996 г. е извършена регистрация на имота и е надлежно вписан в службата по вписванията под № 74, т. I, вх. рег. 184 от 23.03.1999 г. Документът, обективиращ това решение, обаче, не е бил наличен в преписката, съхранявана в поземлената комисия – заключението на вещото лице инж. Н. Ч. на л. 90 от гр. д. № 94/06 г. на Т. районен съд, поради това, че оригиналите на решенията от 1995 г. не са запазени в архива. Това е наложило издаването на решение № 23а от 16.09.2005 г., с предмет същия имот, като по указание на МЗГ е посочен индекс “а” и е вписан сегашният състав на комисията. Ето защо и оригиналът на документа от 1995 г. не е представен по делото, а има заверено фотокопие при вписването му в 1999 г. При това положение и съдът не е могъл да упражни косвен съдебен контрол в исковото производство по спора за право на собственост. Затова не може да се приеме, че въззивният съд е постановил решение, което противоречи на задължителните за съдилищата тълкувателни актове на Върховния съд от 1973 и 1991 г., на които касаторите се позовават. Отделно от това данните по делото сочат, че волята на административния орган е била материализирана в надлежната писмена форма, а доказателства оригиналното решение да не е било подписано, липсват.
Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за действителността на завета в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 19, ал. 1 ЗНсл. По този съществен въпрос следва да се посочи, че решението от 1995 г. е породило конститутивното си действие /ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС – т. 1/ и при откриване на наследството на завещателя през 1998 г. имотът е принадлежал към имуществото му в обема, определен съгласно правата му на наследник по закон на първоначалния собственик. Затова и претендираното от ищцата частно правоприемство е настъпило и тя е придобила правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота по исковата молба. Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с трайно установената съдебна практика, която приема, че заветът на имот, възстановен с решение на поземлената комисия, няма действие, ако завещателят е починал преди да има завършена процедура по възстановяване на собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по земеделие и гори /ПК/ – т. 3 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая откриването на наследството на завещателя следва приключването на административната процедура.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и затова Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 221 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 1021/07 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: