О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
София, 29.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1357/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от В. Н. В., М. В. С., П. В. В. и Н. В. В. чрез адвокат С, срещу въззивното решение № R I-8 от 09.02.2009 г. по в. гр. д. № 823/08 г. на Бургаския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 126 от 21.08.2008 г. по гр. д. № 96/07 г. на К. районен съд, е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на: 1. реална част от УПИ XII-439 от кв. 38 по действащия дворищнорегулационен план на с. Л. от 1957 г., част от ПИ № 453 по кадастралния план от 2000 г., с площ от 82 кв. м., и 2. реална част от УПИ XVII-440 от кв. 38 по плана от 1957 г., част от ПИ № 453 по кадастралния план от 2000 г., с площ от 44 кв. м., така, както частите са индивидуализирани на скица, приложена на л. 122 от делото на районния съд. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 33 ЗТСУ /отм./ вр. пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на Върховния съд.
Ответниците М. Т. П. и Т. Т. П. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено от фактическа страна, че ищците М са собственици на имот пл. № 440 от кв. 38, урегулиран с дворищнорегулационния план на с. Л. от 1957 г. в УПИ XVII-440 от кв. 38. Ответниците са собственици на съседния от изток имот пл. № 439 от кв. 38, за част от който е отреден УПИ XII-439 от кв. 38. Според предвижданията на плана от имот пл. № 4* собственост на ищците, към парцела на ответниците са придадени 82 кв. м. Не е спорно, че регулационните сметки не са уредени – липсват данни за преписка по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ за оценка, заплащане на обезщетение, издаден нотариален акт по реда на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и спазена процедура по заемане на придаваемото място.
Установено е също, че според действащия понастоящем кадастрален план от 2000 г. имотите са заснети с пл. № 454 /имот пл. № 440 по предходния план/ и пл. № 453 /имот пл. № 439/. Ползуването и владението на съседните на страните имоти се осъществява съгласно заснетата и нанесена в действащия кадастрален план граница между тях. Имотната граница по плана от 2000-та година обаче, не съвпада с дворищнорегулационната граница, поради което в границите на ПИ № 453 попадат претендираните от ищците реални части – първата от 82 кв. м. е със статут на придаваемо място по дворищнорегулационния план от 1957 г., а втората от 44 кв. м. е част от парцел ****span>XVII-440 от кв. 38 по същия план.
За да уважи иска за ревандикация, въззивният съд приел, че съгласно пар. 8 от ПЗР на ЗУТ непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план /чл. 39, ал. 2 ЗПИНМ – отм./ е прекратено за придаваемото място от 82 кв. м., тъй като дължимото обезщетение не е заплатено в сроковете по чл. 182а ЗТСУ /ДВ, бр. 34/2000 г. – отм./ и пар. 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. С това ответниците са изгубили собствеността си и по силата на закона придадената част се връща към имота, от който е била отнета – този на ищците.
С оглед на така даденото разрешение, въззивният съд е изследвал и второто противопоставено от ответниците прпавопрекратяващо възражение – за придобиване по давност и на двете спорни части. Като приел, че фактическата власт е установена най-рано на 14.11.1963 г., когато с н. а. № 76/63 г. е закупен парцел ****span>XII-439 от кв. 38, и след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на техническата експертиза, съдът приел и това възражение за недоказано. Изложени са съображения във връзка със забраната за придобиване по давност на реални части от парцели /чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ – отм.; чл. 59 ЗТСУ – отм./, съществувала до 01.01.2001 г. – датата на влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, и предвид разпоредбите на чл. 181, ал. 1 и 3 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ, и е прието, че липсва изтекла придобивна давност до 01.06.1973 г. /датата на влизане в сила на ЗТСУ – отм./, както и на изтекъл 10-годишен срок след 01.01.2001 г. до настоящия момент.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на ТР № 3/93 г. на ОСГК на Върховния съд, с което е дадено тълкуване кога следва да се счита за приложен дворищнорегулационният план и за заемането на придадените имоти. Данните по делото сочат, че мястото от 44 кв. м. никога не е било със статут на придаваемо от имота на ищците към парцела на ответниците. От 1957 г. то е в пространствения обхват на парцел ****span>XVII-440 от кв. 38, собственост на ищците. По тази причина спрямо претенцията с посочения предмет понятието “приложен дворищнорегулационен план” и ТР № 3/93 г. са неотносими. Твърденията са противоречие на въззивното решение в тази част с трайната съдебна практика не са подкрепени с позоваване на съответни съдебни актове.
По отношение на втората претенция за ревандикация на дворно място с площ от 82 кв. м. не е спорно между страните, че то представлява придаваема част от имота на ищците към парцела на ответниците, а обстоятелството, че няма уредени сметки за него, е обосновало законосъобразния извод, че дворищнорегулационният план в тази част не е приложен. Въззивното решение не противоречи на ТР № 3/93 г., с което е дадено тълкуване на разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗТСУ /отм./. Наред с това следва да се посочи, че в случая е приложима изричната регламентация на заварените правоотношения – пар. 6, ал. 2 и пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което правилно въззивният съд е приел, че при неуреждане на регулационните сметки в рамките на законоустановените срокове отчуждителното действие на неприложения план от 1957 г. е отпаднало в тази част и ответниците са изгубили собствеността върху придаваемото място.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № R I-8 от 09.02.2009 г. по в. гр. д. № 823/08 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: