Решение №393 от 24.4.2009 по гр. дело №921/921 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                     Р Е Ш  Е Н И Е
 
                                          № 393
 
                       София, 24.04.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                     ЕРИК ВАСИЛЕВ
 
         при секретар Емилия Петрова
  изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело 921/2008 година   и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 39 от 10.05.2007 г. по гр.д. № 493/2006 г. на районен съд гр. А., оставено в сила с решение № І* от 22.10.2007 г. по гр.д. № 533/2007 г. на Бургаски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на съсобствения на страните- бивши съпрузи имот, а именно две жилищни сгради и прилежащите им 330 кв.м. от дворно място от 420 кв.м., представляващ УПИ ХVІ-143 в кв. 202 по плана на гр. А., при равни дялове за двамата съделители.
Ответникът А. Г. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като дворното място не е следвало да се допуска до делба. Моли за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска за делба на дворното място.
Ищцата И. Ч. оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си са придобили процесния имот, състоящ се от две жилищни сгради и терен от 330 кв.м., съставляващи част от УПИ ХVVІ-143 в кв.2020 по плана на гр. А., целият имот от 420 кв.м. Останалата част от имота- 90/ 420 ид.ч. от дворното място и един гараж са собственост на трето лице. Въззивният съд е допуснал делба на жилищните сгради и прилежащата им част от дворното място от 330/ 420 ид.ч., като посочил ,че предмет на делбата са постройките, бивша съпружеска имуществена общност, а дворното място представлява обща част към тези сгради като прилежащ терен. Според жалбата на ответника до делба следва да се допуснат само двете сгради, а дворното място следва изрично да се изключи от делбата, тъй като са налице хипотезите, посочена в т.1, б.”в” и б.”д” от ППВС № 2/ 1982 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд- в сила. Жалбоподателят не е възприел правилно становището на съда относно обектите, които следва да се допуснат до делба, поради което неоснователно поддържа, че решението е неправилно. Както е разяснено от въззивния съд, в случая е налице хипотеза, аналогична с разгледаната в т.1 б.”е” от ППВС № 2/ 1982 г., при която върху съсобствено дворно място има няколко сгради на различни собственици- налице е т.н. хоризонтална етажна собственост. Както се приема в цитираното П. на Пленума на ВС делбата на такъв парцел **** недопустима, но няма пречка ако една от сградите принадлежи на няколко съсобственици, тя да бъде поделена между тях, заедно с припадаща й се част от парцела. Неучастието в делбата на другия съсобственик на дворното място и на гаража не я прави недопустима. Аналогично е и разрешението по б.”д” , отнасящо се за парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация. По този начин е процедирал и въззивният съд, като е посочил, че между съсобствениците- бивши съпрузи следва да се поделят само съсобствените им сгради и припадащите се идеални части от дворното място. В този смисъл следва да се разбира и решението му, поради което доводът, че съдът е изнесъл на делба неподеляем имот е неоснователен. Решението е постановено при правилно приложения на материалния закон и П. № 2/ 1982 г. на Пленума на Върховния съд, поради което не са налице касационни основания за отмяната му. По тези съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
Р Е Ш И
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 22.10.2007 г., постановено по гр.д. № 533/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Осъжда А. Г. Ч. от гр. А., ул. В., № 63 да заплати на И. Д. Ч. от гр. А., ул. Г., № 9 разноски по делото за касационното производство в размер на 350 лв.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top