ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
София , 10.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………. юни две
хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 424/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от В. А. В. , Л. Д. В., Н. Д. В., Х. Н. К., В. Д. К., Е. К. В., Н. К. В., Н. Й. В. и К. П. В. чрез пълномощника им адвокат М от АК гр. П., срещу въззивното решение № 1* от 30.10.2008 г. по в. гр. д. № 2621/06 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите поддържат, че спорът за наличието на идентичност между възстановения им земеделски имот и имота, който ответникът претендира да е придобил на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е разрешен от въззивния съд в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на фактическите и правни изводи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е произнасянето на Върховния касационен съд по въпроса дали при възникналата конкуренция на придобивни основания следва да се вземе предвид, че имотът на ответника не е заснет нито в регулационния план на гр. К., нито в картата на възстановената собственост на землището.
От ответника по касация Г. М. А. не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 94 от 10.08.2006 г. по гр. д. № 279/06 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ имот № 3* по картата на землището на гр. К., в местността „Умник“.
Ищците се легитимират за собственици на имота, чиято площ е 2.391 кв. м., с решение № 0* от 28.07.1999 г. на поземлената комисия гр. К. за възстановяване в съществуващи стари реални граници, и скица № Ф* от 18.03.2005 г.
Ответникът е представил н. а. № 197 от 12.05.1993 г., издаден на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за собственост върху имот пл. № 4* който е заснет в кадастралната основа на регулационния план на града от 1995 г. с площ от 1.000 дка, но остава извън регулация. Не попада в зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С помощта на вещо лице е установено частично припокриване между двата имота, но поради липса на опорни точки между картата на землището и регулационния план, площта и местоположението на застъпването не могат да бъдат установени.
Въззивният съд приел, че в тежест на ищците е да докажат наличието на идентичност между възстановения им имот и имота, който е във владение на ответника, но с оглед заключенията на техническата експертиза това не е сторено и исковата претенция се явява неоснователна, без да се изследва дали имотът се владее от ответника без правно основание.
С оглед на данните по делото и изложението в касационната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане. При разрешаване на въпроса за основателността на иска за ревандикация въззивният съд е процедирал в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 186 и 188 ГПК /отм./, като не е изяснил в кадастралните карта и регистър за землището на гр. К., ако такива са създадени, как е разрешена колизията между плана за възстановена собственост по ЗСПЗЗ, част от който е имотът на ищците, и действащия кадастрален план на урбанизираната територия, в който е заснет и нанесен имотът на ответника. Произнасянето на тези въпроси от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието и на други сходни случаи, с оглед на което състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 30.10.2008 г. по в. гр. д. № 2621/06 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 /седем лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представят документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: