ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660
София , 10.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………. юни две
хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 759/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д като пълномощник на Д. П. Л. от гр. С. срещу въззивното решение от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1162/08 г. на Софийския градски съд. Поддържа се, че въпросът дали емлячните регистри и писмените договори са годни доказателства за правото на собственост върху земеделска земя, по който въззивният съд се е произнесъл, е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация ОС „Земеделие и гори“ – О. купел, гр. С. и С. о. -. район „Витоша“, не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима.
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 11.02.2008 г. по гр. д. № 9290/07 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Л. В. Н. по отношение на земеделски земи в землището на с. В., съставляващи 1/3 ид. ч. от нива в местността „Герено“ с площ от 1.300 дка и от ливада в местността „Митрово църквище“ с площ от 7.000 дка, при посочени съседи.
Искът е отхвърлен по съображения, че наследодателят на ищеца Л. В. Н. , починал на 22.12.1961 г., не е бил носител към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. на правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от спорните земеделски земи на основание наследствено правомприемство и давностно владение от В. Н. И. , починал в 1951 г. Емлячният регистър, в който на името на В. И. е записана нива от 2.000 дка в местността „Герено“, не съставлява титул за собственост, а удостоверява изявление на съответното лице, че е собственик въз основа на факт, за установяването на който в настоящия процес не са представени годни доказателства. От друга страна представеният писмен договор от 29.03.1925 г. сочи като купувачи на нива с площ от 1.300 дка в местността „Герено“ прекия наследодател на ищеца Л. , както и Г. и Д. В. и това са субектите, установили фактическата власт върху имота, но не и В. И. За ливадата в местността „Митрово църквище“ съдът приел, че разписката от 06.05.1938 г. установява принадлежност на собствеността в полза на трето лице, чието право е било зачетено от В. Н. и същият е заплатил за ползването му като пасище през лятото на 1938 г. сумата 800.00 лева.
Разрешеният от въззивния съд въпрос дали извлечението от емлячния регистър е сред доказателствата, въз основа на които може да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването й, е от значение за изхода на конкретното дело, защото е свързан с доказване съществуването на претендираното субективно материално право. На съда е служебно известно, че въпросът е разрешавай противоречиво от съдилищата, а поради изричното ограничение за допустимост на касационното обжалване по чл. 218а, ал. 1, б. „а ГПК /отм./ Върховният касационен съд не е разглеждал подобни дела. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба да се допусне до разглеждане, тъй като това би допринесло за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на практиката на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1162/08 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: