4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 21.04.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 169/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокати В. Л. и Г. В. като пълномощници на М. В. М. и Н. В. А., срещу въззивното решение № 550 от 01.12.2011 г. по в. гр. д. № 189/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответниците Н. В. М. счита, че касационната жалба е неоснователна, останалите не са продали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 73 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 11/2006 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявен от касаторите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за приемане на установено, че към образуването на ТКЗС в [населено място] А. Говедарска е била собственик на ливада с площ 3.200 дка, находяща се в местността „Вадата”, в границите на курорт „Язовир „Б.”, при посочени граници и съседи.
С решение № 11101 от 21.08.2003 г. – р. ІІ т. 1, общинската служба по земеделие и гори [населено място] отказала да възстанови на ищците, като наследници на М. Говедарска, собствеността в стари реални граници върху ливада от 3.200 дка в местността „Вадата”, по съображения, че имотът попада в урбанизираната територия на курорта „Язовир „Б.”. Преди това, с решение № 2431 от 21.05.1993 г., както и с р. І, т. 1 на решението от 2003 г., органът по поземлената реформа признал правото на ищците да възстановят собствеността си върху така заявения имот.
Ищците твърдят, че спорната земеделска земя в местността „Вадата”, в която им е признато правото на възстановяване, и която е идентична с местността „Долни казани”, е заснета като имот № 911005 с площ 2.814 дка, възстановен на наследниците на С. А. Д. – ответници по иска.
Въззивният съд приел, че не е проведено пълно и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства относно принадлежността на правото на собственост към миналия момент в имуществото на наследодателката на ищците, както и по идентичността на претендирания земеделски имот с този, собствен на наследодателката и внесен от нея в ТКЗС. Съдът анализирал събраните в първоинстанционното и въззивно производство писмени доказателства, показания на свидетели, които не сочат конкретни граници към релевантния минал момент; и заключенията на единични и тричленна експертизи и установил, че представените документи за собственост на наследодателите на всяка от страните и прегледаният картен материал не съдържат данни за границите на техните имоти – ливада от 3.200 дка в м. „Вадата” и ливада от 6.200 дка в м. „Б. поле”. Може обаче да се приеме, че заедно имоти пл. № 73 и пл. № 109 от кв. 16 по кадастралния план на курорт „Язовир „Б.” са северната част, а имот № 911005 – южната част от имот с обща площ 5.217 дка, като двете части се разделят от път – граница на урбанизирана територия. Ако имотът е бил едно цяло, както твърдят свидетелите, и е бил разделен от път по начина, отразен в плана и в картата на възстановената собственост, като конфигурация и площ той по-скоро съответства на заявения по преписката на наследниците на Сп. Д. от 6.200 дка. Доколкото имотът, който е индивидуализиран от ищците като предмет на техния иск, е № 911005 – възстановен на ответниците с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в стари реални граници като ливада с площ 2.814 дка, въззивният съд приел, че по делото не е установено той да е идентичен с ливадата с площ 3.200 дка в местността „Вадата”.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпроса: може ли при установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ същият да се отхвърли от съда ако се установи, че върху процесния имот има проведени мероприятия по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ след обобществяването му, въпреки че преди това е бил и е имал характер на земеделски имот, или съответната общинска комисия по земеделие трябва да прецени дали са налице условията за възстановяване на собствеността или следва да бъде определено обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС под „въпрос“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се разбира материалноправен или процесуалноправен проблем, касаещ пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат. С оглед данните по делото следва да се приеме, че първият повдигнат от касаторите въпрос не касае пряко крайния правен извод на въззивния съд и в този смисъл изходът на делото не зависи от неговото разрешаване. Това е така, защото въззивният съд е отхвърлил иска не по съображения, свързани с приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ /това е посочено като мотив в отказа на поземлената комисия за възстановяване/, а тъй като е приел за недоказана идентичността на претендирания от ищците земеделски имот с този, собствен на наследодателката им и внесен от нея в ТКЗС. Ето защо не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, при което не следва да се разглеждат и допълнителните предпоставки, свързани с въведените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – във връзка с представеното решение № 232 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 78/2009 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – във връзка с решение № 1212 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 3641/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На второ място в изложението касаторите поставят въпроса, че има неупражнен от съда косвен съдебен контрол относно предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с решение № 11150 от 20.03.1996 г. на поземлената комисия [населено място] в полза на ответниците. Излагат доводи, че ако беше упражнил такъв контрол съгласно постановките на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, съдът щеше да установи, че имотът не може да бъде възстановен.
По така поставения въпрос следва също да се посочи, че той не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Въпросът за косвения съдебен контрол върху административния акт може да се постави при спор между лицето, което се позовава на положително решение на органа по поземлената реформа за възстановяване на собствеността, и трето лице, което оспорва правото на собственост или държи възстановения в производството по ЗСПЗЗ имот. Такъв спор ще има за предмет правото на собственост към настоящия момент, докато релевантен за иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, какъвто е разглежданият, е един минал момент – този на обобществяване на земята, към който следва и да се докаже принадлежността на претендираното право. Наличието или липсата на решение за възстановяване ще бъде обсъдено при преценката за допустимост на този иск, но ако е постановено, то не би могло да бъде подложено на косвен съдебен контрол от гледна точка на предпоставките по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, тъй като този въпрос е извън предмета на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ето защо не следва да се извършва и съпоставка между обжалваното въззивно решение и представените от касаторите решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, които не се обхващат от задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по т. 2; не следва да се разглежда и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която по поставения въпрос не е и обоснована от касаторите.
В обобщение, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 550 от 01.12.2011 г. по в. гр. д. № 189/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: