О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1301
София , 19.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1057/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Д. ч. адвокат П, срещу въззивното решение № 44 от 17.03.2009 г. по в. гр. д. № 27/09 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 551 от 23.10.2008 г. по гр. д. № 2236/05 г. на Габровския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за ревандикация на складово помещение – таванска стая и тераса общо с площ 25.80 кв. м., от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ * от кв. 54 по плана на гр. Г..
В частта, с която И. И. и Е. П. са осъдени да предадат на И. С. Д. 1/2 ид. ч. от таванско помещение с площ от 83.10 кв. м. и по отношение на този обект е отменен н. а. № 39/05 г. за собственост по давност, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът Д. счита, че обжалваното решение е неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допустимост на касационното обжалване поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по съществените процесуалноправен и материалноправни въпроси за приложението на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК /нов/, и на чл. 56 ЗТСУ /отм./, чл. 38, чл. 40, чл. 63 и чл. 92 ЗС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебни актове.
О. по касация С. П. З., Ц. П. З., Е. П. и И. В. И. считат жалбата за неоснователна, Ц. С. З. и Т. Х. З. не са взели становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищцата И. Д. е собственица по покупко-продажба от Ц. З. на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с парцела, върху който е построена сградата.
Със заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./ Ц. и С. З. – тогава собственици на терена и на първия етаж от сградата, учредили на П. С. З. – наследодател на ответниците З, право да надстрои втори етаж върху съществуващата сграда в допустими от закона размери, съгласно утвърден архитектурен план.
Като се позовал на заключенията на техническа експертиза, въззивният съд приел, че вторият етаж, заедно с таванския, са изградени съгласно одобрен проект през 1980 г. Таванският етаж се състои от подпокривно пространство с площ от 83.10 кв. м. /т. н. черен таван/ и стая с площ от 20.20 кв. м. с тераса към нея от 5.60 кв. м. За този етаж няма подход от първия етаж, а се достига по стълба, която започва от коридора на втория етаж така, както е предвидено по одобрения архитектурен проект. Прието е, че стаята има предназначението на склад към втория етаж, който няма друго складово помещение, включително и в сутерена на сградата. С оглед данните, че като склад стаята е била включена в утвърдения архитектурен проект, съдът счел, че тя е част от обема на отстъпеното право на надстрояване и следователно е изключена от приложното поле на приращението по чл. 92 ЗС, а като складово помещение към втория етаж е допустимо да бъде придобита и по давност заедно с основния обект, към който принадлежи. Затова и искът за ревандикация е уважен за тази част от тавана, която има характер на подпокривно пространство, и е отхвърлен за стаята с тераса към нея, която част от въззивното решение е предмет на касация.
Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е за противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. Представено е решение № 1* от 26.06.1957 г. по гр. д. № 3281/57 г. на I-во г. о., според което нарушението на посочената норма е в това, че вместо да провери констатациите по акта за начет, съдът е изходил от крайния резултат в писменото заключение на ревизиращия инспектор и така е решил делото. Касаторът твърди, че в разглеждания случай съдът е допуснал същата грешка, възприемайки крайното заключение на вещото лице, което представлява правен извод, а не се е съобразил с изложения в констатацията факт, че няма проекти за спорното подпокривно пространство. Съществуването на таванската стая в проекта е само предположение – че щом като в проекта на фасадата на сградата е предвиден прозорец на покрива и за съседната сграда /долепена “на калкан”, за която са запазени по-голяма част от проектите/ е предвидено таванско помещение, то и за спорната сграда е предвидено такова. Изложеното не обосновава допустимост на касационното обжалване, а съставлява довод за наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Наред с това от съществено значение за изхода на конкретния спор е фактическото положение на изградено таванско помещение, а не предвиждането на такова. Прегледът на останалите представени с жалбата съдебни актове на Върховния касационен съд, търговска колегия: определение № 141 от 12.03.2009 г. по т. д. № 86/09 г. на II-ро т. о.; решение № 6 от 09.02.2009 г. по т. д. № 696/08 г. на същото т. о. и определение № 148 от 26.11.2008 г. по т. д. № 474/08 г. на I-во т. о., също не дава основание за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От поставените материалноправни въпроси определящ за изхода на спора е този дали спорното таванско помещение е обща – по естество или по предназначение, част и ако е налице втората хипотеза – дали е притежание само на собствениците на втория етаж от сградата, в която има учредена етажна собственост.
При определяне правното положение на таванския етаж въззивният съд е приложил критериите на закона, според които обща част по смисъла на чл. 38 ЗС са освен изрично изброените в нормата обекти, така също и всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В тази насока съдът е съобразил данните, че по-голямата част от тавана представлява подпокривно пространство – без топлоизолация и с видими керемиди, и е обща по естеството си част на сградата. Нейното предназначение не може да се промени. Останалата част има нужните височина – от 2.25 м до 1.50 м /в най-ниската наклонена част на тавана/ и пространство – обща площ 25.80 кв. м., обособена е като стая – сервизно помещение и до нея има нормален достъп по стълба. Според тези характеристики следва, че посоченото помещение е склад и обща по предназначението си част. Това разрешение, възприето от въззивния съд, не е в противоречие, а съответства на практиката на Върховния съд, изразена в представените решение № 3* от 18.12.1971 г. по гр. д. № 2065/71 г. на I-во г. о., и ТР № 34/83 г. на ОСГК.
Съдебната практика трайно приема, че таванско помещение в сграда, в която има учредена етажна собственост, може да бъде притежание само на някои от етажните собственици, ако то не е конструктивна обща част на сградата – подпокривно неизползваемо пространство. В разглеждания случай таванската стая по предназначението си е склад. Градоустройствените норми изискват всяко жилище да има складово помещение /площ/ – чл. 36, ал. 2; чл. 39; чл. 40, т. 4 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./; чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Затова, и с оглед установеното фактическо положение, че таванската стая е единственото складово помещение, което ползуват собствениците на втория етаж, следва да се приеме наличие на мълчаливо съгласие на етажните собственици спорното помещение да е склад на този етаж. Изводът не се променя от показанията на свидетелите, че праводателката на касатора също е ползвала таванската стая, тъй като ползуването може да се осъществява не непременно и не само на основание притежавано право на собственост.
С. поставен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд, изразена в решение № 980 от 12.12.1994 г. по гр. д. № 781/94 г. на I-во г. о., е дали стаята следва да се счита включена в обема на отстъпеното право на строеж или е придобита от собствениците на терена при условията на чл. 92 ЗС. Той не е решаващ за изхода на спора, тъй като притежаването на спорното таванско помещение от собствениците на етажа, който обслужват, се основава на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗС, а тя изключва правилото за приращението и прави безпредметно изследването на параметрите на учреденото право на строеж. Ето защо този въпрос не подлежи на преценка при произнасянето по допустимостта на касационното обжалване.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 44 от 17.03.2009 г. по в. гр. д. № 27/09 г. на Габровския окръжен съд в частта по отхвърления иск за ревандикация на складово помещение – таванска стая и тераса общо с площ 25.80 кв. м., от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ * от кв. 54 по плана на гр. Г..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: