О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 16.06. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. Маргарита С.
Г. Г. ва
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 105/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат П. П. от АК гр. Г., като пълномощник на М. А. Н. и И. Н. Н., срещу въззивното решение № 326 от 29.10.2009 г. по в. гр. д. № 589/09 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 53 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 289/07 г. на Районния съд гр. Е. и е отхвърлен предявен от касаторите положителен установителен иск за собственост на поземлен имот в с. М., съставляващ дворно място, цялото от около 1 500 кв. м., при граници: улица, И. Н. , от две страни земеделска земя и дворно място с неустановен собственик, включен в околовръстния полигон на населеното място и съставляващ част от имота по н. а. № 123/1993 г. Като основание за допускане на касационно обжалване в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се представят копия от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и П. № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на Върховния съд.
Ответницата по касация И. Н. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Ищците – сега касатори, се легитимират за собственици с н. а. № 123/1993 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ около 1 000 кв. м., при граници: от две страни път, И. И. М. и нива на И. Д. И. , заедно с жилищна сграда на 40 кв. м.
Ответницата се легитимира за собственица на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 146/2003 г., на дворно място от около 1 500 кв. м., при граници: улица, И. Н. , от две страни земеделска земя и дворно място с неустановен собственик.
Спорът за собственост е възникнал по повод искане на ответницата по чл. 35а и сл. от ЗКИР за създаване на кадастрална карта за собствения й имот. Ищците твърдят, че придобитият от ответницата имот е част от собствения им имот, и искат установяване на това свое правно твърдение.
За да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, въззивният съд на първо място приел, че формулираният петитум, съобразно уточнението с определение от 01.07.2008 г., е невъзможен, тъй като не може да се претендира собственост на по-голям по площ имот /1 500 кв. м./, който да представлява част от по-малък по квадратура /1 000 кв. м./ имот. Наред с това съдът посочил, че искането на ищците не е доказано от събраните по делото основни доказателства – различните удостоверения на Община Е., свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза не очертават и не идентифицират претендирания имот.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице по следните съображения:
Постановлението на Върховния съд от 1953 г. е по въпросите за формата и съдържанието на решението и присъдата. То е било задължително при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./, когато второинстанционният съд е действал като контролно-отменителна инстанция. Впоследствие, след реформата в гражданското съдопроизводство, в сила от 01.04.1998 г., когато са въведени въззивно и касационно производство, правилността на процесуалните действия на въззивния съд, който разрешава материалноправния спор като втора инстанция по същество, се преценява от гледна точка на съответствието им с разрешенията, дадени в ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК – т.т. 4 и 19. Не се установява Великотърновският окръжен съд да е процедирал в нарушение на приетите с този тълкувателен акт постановки, защото в рамките на материалноправния спор, определени пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, въззивният съд е направил самостоятелните си изводи по съществото на спора. За да се приеме, че са налице фактически констатации, изградени при изследване на събрания доказателствен материал, не е необходимо доказателствата да са описани, съответно съдържанието им да е възпроизведено в мотивите към съдебния акт. Правните изводи, макар и лаконични в разглеждания случай, са израз на решаващата дейност на окръжния съд като въззивна инстанция, която въз основа на установената от нея фактическа обстановка е приела иска за защита на собствеността за неоснователен и недоказан. Ето защо не се установява обжалваното решение да е постановено при липса на мотиви.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 326 от 29.10.2009 г. по в. гр. д. № 589/09 г. на Великотърновския окръжен съд.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: