Р Е Ш Е Н И Е
№ 846/2009
София, 07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова, като обсъди докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2120/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.” а” ГПК /отм./ и пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
Ц. Г. С., Т. А. С., И. Д. С., Ц. А. С., Д. С. Д. и К. С. Д. са обжалвали в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ с искане за отмяна въззивното решение от 18.06.2007 г. по в. гр. д. № 90/07 г. на Окръжния съд гр. М., с което в сила е оставено решението от 22.05.2006 г. по гр. д. № 692/00 г. на Л. районен съд за извършване на делба, като наследствените имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
Ответниците по касация О. Г. Г., Н. Б. П., Ц. М. Г., В. М. Г., С. М. А., К. М. А., А. М. В., Х. Н. Г., А. Г. М. , Р. Д. Т., М. С. Е., Т. С. М., Г. Т. Г., И. Б. И., И. Б. И., Н. Б. П., Ц. В. И. и Л. В. К. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предмет на делба са пет недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с. К., останали от общия на страните наследодател Т, починал на 14.01.1964 г.
Съгласно чл. 72 ЗНсл и чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост /отм./, от делбената маса са образувани няколко дяла, съответни на правата на съделителите, изразени в идеална част от наследствената маса. Изготвеният в първоинстанционното производство проект за делба е регистриран в ОС “З” гр. М. и предложените промени са отразени в картата на възстановената собственост по плана за земеразделяне. Обособените дялове не са еднакви, тъй като съобразно правата на съделителите включват различни по размери и стойност части от един или от повече от делбените имоти. Това обстоятелство е взето предвид от съда в двете инстанции като определящо приложението на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий се явяват неудобни. Невъзможността за теглене на жребий въззивният съд обосновал с неравенството на дяловете, а неудобството е резултат от съществените различия на имотите по площ и стойност.
Обжалваното въззивно решение е правилно. Съобразено е с материалния закон относно избора на способа за извършване на делбата и е постановено при правилно възприемане и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно разпределяне на имотите, които били неравностойни по качество и категория, като на касаторите били възложени пустеещи земи, предимно ливади и необработваема земя. То е неоснователно, доколкото от решението за възстановяване по ЗСПЗЗ и заключението на вещото лице е видно, че всички делбени имоти са трета категория, като четири от тях са ниви и един е зеленчукова градина. По делото не са представени други доказателства, които да налагат извод за предоставяне на касаторите на нискокачествена и неплодородна земя, за разлика от тази, разпределена на останалите съделители.
Следващото оплакване е неотносимо към въззивното производство, защото е свързано с призоваването на касатора Т. А. С. пред районния съд. Дори да е налице твърдяното нарушение, страната е разполагала с процесуалната възможност да поиска извършените при нередовното й призоваване съдопроизводствени действия да бъдат повторени от въззивния съд. Касаторът не твърди да е бил лишен от възможност да участва в делото пред окръжния съд, за да е налице основание за касиране на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Последното оплакване е за неправилно приложение на чл. 182, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./ във връзка със заявеното пред районния съд искане за спиране на делбеното дело до приключване на гр. д. № 233/06 г. на Л. районен съд по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Изходът на този спор би имал значение за фазата по допускане на делбата, защото касае въпроси по предмета на решението по чл. 282 ГПК /отм./. Затова като е отказал да спре производството по извършване на делбата, съдът не е допуснал процесуално нарушение.
Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 18.06.2007 г. по в. гр. д. № 90/07 г. на Окръжния съд гр. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: