О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 29.12. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3499 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 7.03.2008 г. по гр. д. № 6/2008 год. Монтанският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение от 5.04.2007 год. по гр. д. № 542/2006 год. на М. районен съд, с което между страните по делото е признато за установено, че е допусната грешка при заснемане и определяне на кадастралната граница на имот № 0* спрямо кадастралната граница на имот № 0* собственост на „С” ЕООД, гр. С. и производството по делото е прекратено.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от „С” ЕООД, което поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосонваност на направените изводи за недопустимост на исковото производство.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в изложението към жалбата жалбоподателят се позавава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК. Представена е и съдебна практика на ВАС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения от касатора иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, въззивният съд приел, че не е налице правен интерес у ищеца, сега касатор от предявяването му, с оглед липсата на отказ на А. по кадастъра да отстрани претендираните от ищеца грешки или непълноти при заснемане на кадастралната основа. Съдът се позовал на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри, приемайки, че административната процедура, по която е постановен отказ, е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и тъй като по делото липсват данни за такъв, за ищеца не е налице правен интерес от установителния иск.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът се позавава на решения на ВАС, приложени към жалбата, в които е приет обратен извод – за обусловеност на производството за изменение на кадастралната карта след предварителното решаване на спора за материалното право по съдебен ред. Представените решения са неотносими към въпроса за допустимост на касационното обжалване, тъй като законът в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид решения на гражданските съдилища, а не на административните такива. Касаторът не е представил съдебна практика на СРС и СГС, както сочи в изложението си, поради което и настоящата инстанция не е в състояние да прецени относимостта й към въпроса за допустимост на касацията на това осонвание.
Налице е обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта на исковото производство налага тълкуване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР с оглед точното й приложение. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос е дали предявяването на установителния иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и той е съществен за спора, тъй като от него пряко зависи произнасянето на съда с решение по съществото му. По този въпрос съдебната практика не е категорична, което налага допускане на касационното обжалване на въззивното решение с оглед формиране на единна и непротиворечива практика.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /Д. в. бр. 22/28.02.2008 год./ касаторът следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 15 лв.в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.03.2008 год. по гр. д. № 6/2008 год. по описа на М. окръжен съд по подадената от „С” ЕООД, гр. С. касационна жалба срещу него.
Указва на „С” ЕООД в едноседмичен срок да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 15 лв. по сметка на ВКС и представи в същия срок вносния документ. При неизпълнение на това указание, жалбата ще бъде върната, а в случай на внасянето й делото се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: