О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 29.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4010 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 614 от 11.06.2008 г. по гр. д. № 2704/2007 год. Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 2.11.2007 год. по гр. д. № 2680/2006 год. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлено предявеното от Е. В. И. срещу М. В. К. и М. В. М. възражение за заплащане на сумата 4 100 лв., с която се е увеличила стойността на описания в решението имот в с. Е. и представляваща извършените в него подобрения и за задържане на имота до заплащането на тези подобрения.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от Е. В. И. и Й. Н. В. , чрез пълномощника им адв. В. В. , като поддържат становище за неговата неправилност в частта, с която е отхвърлено възражението за заплащане на сумата 2 682 лв., представляваща извършени разноски в имота, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касаторите, като в случая в изложението към жалбата жалбоподателите се позавават на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Представена е и съдебна практика, с оглед поддържания довод, че правната квалификация на претенцията се прави от съда, а страната само посочва фактите и обстоятелствата, на които основава искането си.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касаторите са осъдени да предадат на ищците по делото владението върху имот 23 в масив 35 по плана за земеразделяне на с. Е., при описаните граници в първоинстанционното решение по делото, влязло в сила в тази му част като необжалвано. Възражението на Е. И. за заплащане на стойността на извършени от нея в имота подобрения е отхвърлено, като въззивният съд приел, че същата има право на по-малката стойност между сумата на направените разноски и увеличената стойност на имота, тъй като няма качеството на добросъвестен владелец, но по делото е установено, че разноските за наличните подобрения в имота не са направени от нея, а от нейния наследодател В.
Н. в производството по предявения с правно основание чл. 108 ЗС иск възражение за заплащане на подобрения и за задържане на имота до плащането на тази стойност, е разгледано от въззивния съд, в съответствие с практиката, установена с цитираното от жалбоподателите Решение № 111/62 год. на ОСГК на ВС. Съдът го е намерил за неоснователно не с оглед качеството на подобрителя – добросъвестен или недобросъвестен, а поради факта, че претендираните подобрения в имота не са извършени от заявилата тази претенция Е. И. Поради това и позоваването на противоречие с разясненията, дадени в Р. І от ППВС № 6/74 год. е неоснователно. В случая жалбоподателката е поддържала, че тя е извършила подобренията, чиято стойност претендира, който факт съдът приел за недоказан от събраните свидетелски показания, поради което и намерил претенцията й за неоснователна. Подвигнатият в жалбата като съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, а именно дължимостта на извършени в чужд имот подобрения, не е решен в противоречие на съдебната практика, тъй като не е свързан с решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на възражението – недоказаност на твърдението, че същите са извършени от Е. И. Последните не са в противоречие със съдебната практика, на която се позовават жалбоподателите. Доколкото съществен за спора въпрос представлява този за характера на вземането, като имуществено наследимо право, то касаторите не се позовават на основания за допустимост на касационното обжалване на решението, което се обяснява със заявяване на претенцията от Е. И. , съгласно уточнителната молба от 14.04.2007 год. Именно на тази претенция въззивният съд е отговорил с решението си, поради което и позоваването на решението с № 338 по гр. д. № 3070/2004 год. на ВКС е неотносимо към основанията за допускане на обжалването.
Поради горните съображения за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се позовават жалбоподателите, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 614 от 11.06.2008 год. по гр. д. № 2704/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Е. В. И. и Й. Н. В. , чрез пълномощника им адвокат В. В. , касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: