Определение №557 от 29.9.2009 по ч.пр. дело №418/418 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
                    
                      N  557
 
                             София, 29.09. 2009 година
                          
                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. септември две хиляди и девета година, в състав:
                                                   
                                                                  Председател:Добрила Василева
                                                           Членове:Маргарита Соколова
                                                                      Гълъбина Генчева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 418/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от С. М. К., Ф. М. К. и Ж. М. М. чрез адвокат Ф, срещу определение № 123 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 135/09 г. на Смолянския окръжен съд в частта за разноските. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на съществени процесуални правила въззивният съд е счел искането за присъждане на разноски за въззивното производство за несвоевременно и искат отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответниците Ф. А. М. и М. Р. М. не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Производството по в. гр. д. № 135/09 г. на Смолянския окръжен съд е прекратено и въззивната жалба, подадена от Ф. Ас. М. и М. Р. М. , е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради невнасяне на дължимата държавна такса.
За да остави без уважение искането на въззиваемите – сега частни жалбоподатели, за присъждане на разноски за въззивната инстанция, окръжният съд счел, че то е депозирано извън двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Определението е неправилно.
След получаване на 06.03.2009 г. на преписи от въззивната жалба, въззиваемите не са се възползвали от предоставеното им право на отговор. Не са подали и насрещна жалба. Това процесуално бездействие не е основание правото да им бъдат присъдени сторените от тях разноски за въззивното производство, да се счита преклудирано. Нормата на чл. 263, ал. 1 ГПК, на която въззивният съд се е позовал, е неприложима, тъй като не съдържа разпоредба, отклоняваща се от правилото, че разноските следва да се поискат най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая това е сторено, като искане в този смисъл е направено в молбата-възражение срещу въззивната жалба. Тя е подадена на 14.05.2009 г., преди последното закрито заседание на въззивния съд, проведено на 18.05.2009 г., когато е постановено обжалваното определение.
Затова като неправилно, то следва да бъде отменено и на въззиваемите се присъдят разноските за въззивното производство, които са в размер на 500 лева и съставляват възнаграждение за адвокат Ф, заплатени изцяло в брой според договора за правна защита и съдействие от 11.05.2009 г. /л. 14 по в. гр. д. № 135/09 г. на Смолянския окръжен съд./.
С оглед заявеното в частната жалба искане на жалбоподателите следва да се присъдят и разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 100 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ определение № 123 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 135/09 г. на Смолянския окръжен съд в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф. А. М. и М. Р. М. да заплатят на С. М. К., Ф. М. К. и Ж. М. М. разноски за въззивното производство в размер на 500 /петстотин лв./ лева, както и сумата 100 /сто лв./ лева, съставляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top