Р Е Ш Е Н И Е
N 816
София, 30.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр.д. № 1956/08 г. /по описа на IV-то г.о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1, б. „а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от В. Д. А. срещу въззивното решение № 28 от 09.01.2008 г. по в. гр. д. № 1474/07 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решението от 26.04.2007 г. по гр. д. № 658/06 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на иск за прогласяване нищожност на основание чл. 42, б. “в” ЗН и на иск за унищожаемост на саморъчно завещание на основание чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
Ответникът по касация А. Т. С. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
За да отхвърли предявените при условията на обективно евентуално съединяване искове за недействителност на саморъчно завещание от 16.10.1997 г., с което К. Х. К. , починал на 19.09.2001 г., завещал на ответника С цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и това, което му е възстановено в собственост по ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия гр. Б., въззивният съд приел, че едностранното волеизявление не е в противоречие с добрите нрави и закона, а заболяванията, от които е страдал завещателят, не са били от такова естество, че да сочат на твърдяната липса на завещателна дееспособност. Доводът за нищожност на завещанието поради съчетаване на клаузи за универсално правоприемство – чрез посочване на цялото движимо и недвижимо имущество, и конкретни права на собственост – възстановените земеделски земи, не е обсъден по причина, че не е въведен като основание на иска с исковата молба или по реда на чл. 116 ГПК /отм./.
Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 42, б. “в” ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато то или изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. И. за нищожност на завещателното разпореждане от 16.10.1997 г. е основан на твърдението, че единственият мотив за извършването му е получаване на парична сума в размер на около 200 щ. д., нужна на завещателя за оперативното му лечение, както и полагане на грижи, който мотив противоречи на добрите нрави и на правния характер на завещанието като безвъзмезден акт. Според свидетелката К касае се за лични средства на завещателя, който ги предал на заветника с цел да заплати за операцията, но последният не сторил това. В самото завещателно разпореждане е посочено, че завещателят храни към заветника чувство на благодарност за полаганите към него грижи.
Изводът, че завещанието не е нищожно на поддържаното от касатора основание, е законосъобразен. В него не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с разпореждането завещателят е вменил задължения за бъдеще време, които да имат материален израз. Видно е от писмения текст на документа, че завещанието е извършено за това, че назначеният за наследник е полагал за завещателя грижи, без да е конкретизиран видът им. Касае се за обичайния мотив, поради който се извършват завещателни разпореждания в случай като този, пред който страните са изправени, а той не противоречи на добрите нрави. Благодарността на завещателя неправилно се възприема от жалбоподателката за начин, по който се осигурява материален еквивалент за този, който е полагал грижи за завещателя. То е направено в израз на благодарност, а не при една очаквана бъдеща възмездна престация, т. е. грижа с материален израз. Волята на завещателя е тълкувана точно, поради което и материалният закон – чл. 42, б. “в” ЗН, е приложен съобразно неговия дух и разум.
Неоснователни са оплакванията и по иска за унищожаемост на завещанието. От разпоредбата на чл. 13 ЗН по аргумент за противното следва, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение поради слабоумие и неспособните да действуват разумно. Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение, но то следва да е съществувало при извършването на завещанието. Изводите на въззивния съд, че такова състояние у завещателя към посочения момент не е било налице, е обоснован на данните по делото, с оглед показанията на свидетелите д-р М д-р К. , осигурявали медицинското обслужване на завещателя. У. е също, че към месец май 2001 г. завещателят е страдал от аденом на простатната жлеза, мозъчно-съдова болест, мозъчна атеросклероза, хипертонична болест II-ри стадий, сърдечно-мозъчна форма и бъбречно-каменна болест. Липсват обаче данни за здравословното му състояние към датата на съставяне на завещанието /с изключение на бъбречно-каменната болест/ и дали то е обусловило неспособност на завещателя да завещава към посочения момент.
Д. от съда процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на довода за нищожност поради съчетаване на клаузи на универсално правоприемство и завещаване на конкретни права, не е съществено, защото при заявеното основание то не води до неправилност на решението.
В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствие на въведените основания за касиране и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 28 от 09.01.2008 г. по в. гр. д. № 1474/07 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: