ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 571
София, 06.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 472/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 г., подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. Г. Д. и К. Р. Д. , срещу разпореждане № 481 от 14.03.2009 г. по в. гр. д. № 523/07 г. на П. окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 242 от 26.01.2009 г. срещу решение № 745 от 18.12.2008 г. по същото дело. Касаторите считат за неправилен извода на въззивния съд за неотстранена нередовност на жалбата и искат отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответницата М. М. С. счита частната жалба за неоснователна, Р. М. М. не е взел становище.
Подадена е и частна жалба вх. № 417 от 09.02.2009 г. от В. Г. Д. срещу разпореждане № 39 от 08.01.2009 г. по същото въззивно дело, с което е отказано възстановяване на внесената държавна такса от 979.00 лева за въззивното производство.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
1. За да върне касационната жалба, въззивният съд приел, че след дадените указания са отстранени другите нередовности, но не е изпълнено задължението да се представи отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разпореждането е неправилно, тъй като изводът е формиран без съдът да вземе предвид всички приложени по делото съдебни книжа. Действително, към касационната жалба липсва изискуемото от закона изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което следва да бъде във вид на отделно приложение. Но преди постановяване на разпореждане № 191 от 30.01.2009 г. по чл. 285, ал. 1 ГПК, с което въззивният съд е указал да се отстранят допуснатите нередовности, на 28.01.2009 г. е подадена молба от касаторите чрез пълномощника им адвокат С от САК, който уведомява съда, че поради пропуск да се подпише касационната жалба, изпраща нова такава /2 бр./ с подписи. По делото е приложена и касационна жалба с дата 19.01.2009 г., която е приподписана от адвоката – пълномощник, а липсата на приподписване и на пълномощно е една от посочените от въззивния съд нередовности. Макар в основни линии да приповтаря първоначалната касационна жалба, тя съдържа и позоваване на П. № 4 от 30.10.1964 г. на Върховния съд, във връзка с практиката на съдилищата по въпроса за извършени подобрения в съсобствен имот без съгласие на съсобствениците.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да връща касационната жалба. Налице е, макар и не като отделно приложение, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. От външна страна то е редовно. Представена е и съдебна практика, на която касаторите се позовават, за да обосноват въведените основания за допустимост. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и затова разпореждането, с което е прието обратното, е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането й.
2. За да откаже възстановяване на внесената държавна такса в размер на 979.00 лева за въззивното производство, П. окръжен съд приел, че неразглеждането по същество на въззивната жалба е по изключителна вина на жалбоподателката В. Д. , която следва да търпи и неблагоприятните последици от това свое процесуално поведение
Р. е неправилно. Към въззивната жалба вх. № 142 от 03.05.2007 г., подадена от адвокат К като пълномощник на В. Г. Д. и К. Р. Д. , е приложено преводно нареждане/вносна бележка от с. д. за платена държавна такса за образуване на въззивно производство. Поради това и предвид просрочието на жалбата, първоинстанционният съд не е имал основание да определи допълнителен размер на държавна такса, който е и внесен от въззивницата В. Д. С оглед на тези данни обжалваният акт, с който е прието обратното, следва да бъде отменен, и да се постанови връщане на допълнително внесената държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 481 от 14.03.2009 г. по в. гр. д. № 523/07 г. на П. окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 242 от 26.01.2009 г., подадена от В. Г. Д. и К. Р. Д. , срещу решение № 745 от 18.12.2008 г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
ОТМЕНЯ разпореждане № 39 от 08.01.2009 г. по в. гр. д. № 523/07 г. на П. окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на В. Г. Д. държавна такса в размер на 979.00 /деветстотин седемдесет и девет лв. и 00 ст./ лева по преводно нареждане/вносна бележка от 21.05.2007 г. на УНИ К. Б. – клон П. , приложена на л. 20 по в. гр. д. № 523/07 г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: