О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, .26.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3166 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 126 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 39/2008 год. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.12.2007 год. по гр. д. № 494/2007 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ш. П. Г. от гр. П. иск за признаване за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори, гр. С. правото на наследниците на Н. М. С. , починал през 1949 год., на възстановяване собствеността върху гора в м. „К” с площ 1.8 дка, гора в същата местност с площ 1.2 дка, гора в м. „М” с площ 0.8 дка, гора в м. „И” от 9.4 дка, гора в м. „М” от 6 дка, гора в м. „Б” с площ 1.8 дка и гора в м. „У”с площ 0.5 дка, находящи се в с. С..
Решението се обжалва с касационна жалба от ищцата, която поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложени са и влезли в сила съдебни решения на Смолянския районен и Смолянския окръжен съд, в които правилно според касаторката е прието, че възстановяването на собствеността върху гори не е обусловено от декларирането им през 1949 год., а се установява съгласно предвидените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. Такива доказателства по настоящето дело са представени, но въззивният съд в противоречие на приетото в представените решения е приел, че с оглед липсата на данни процесните гори да са декларирани от наследниците на бившия собственик към 1949 год., не може да се направи извод за притежаването им към момента на национализацията. Това според касаторката е основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, е този за доказателствата за установяване правото на собственост върху процесните гори в лицето на наследодателя на касаторката към момента на отнемането им. Съдът е приел, че данните по делото сочат на декларирането им от него през 1930 год., поради което и след смъртта му през февруари 1949 год. същите са останали в наследство в лицето на неговите наследници. Поради липсата на декларирането им от последните съгласно У. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти от май 1949 год. не може да се направи извод, че към момента на отнемането тези гори са останали собственост на наследниците му, от които да са били отнети. Съдът е обсъдил и данните за деклариране през 1949 год. на земеделски земи и гори от неговата съпруга, между които не са посочени спорните такива, поради което и отхвърлил предявения установителен иск.
Изводът по съществения материалноправен въпрос, направен от въззивния съд в обжалваното решение, не противоречи на представените съдебни решения, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При съпоставката им се налага извод, че в тях съдът е обсъждал в съвкупност представени писмени доказателства, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, като такива са преценявани и данните за деклариране на гори през 1949 год., съгласно указа. В нито едно от представените решения не е направен изричен извод в подкрепа на тезата на жалбоподателката, че липсата на деклариране на спорните гори не е основание за отхвърляне на иска поради недоказаност на принадлежността на правото на собственост към миналия момент. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите, чието възстановяване се иска, се установява с писмени доказателства, между които са посочени и емлячните и данъчни регистри, поради което и преценката на последните се прави от съда въз основа на всички останали доказателства, събрани по конкретното дело. Така е процедирал и въззивният съд в обжалваното решение, поради което и изводите му по въпроса за доказателствата, установяващи претендираното право, не са направени в противоречие на представената съдебна практика. Затова и посоченото от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 126 от 9.05.2008 год. по гр. д. № 39/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Ш. П. Г. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: