ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
София, …………… 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Ан. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 606/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Т. “С”гр. В. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 689 от 09.07.2003 г. по гр. д. № 892/01 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., и на оставеното с него в сила решение от 12.01.2001 г. по в. гр. д. № 965/00 г. на Великотърновския окръжен съд. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото, и иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи.
Ответникът М. “С” гр. В. счита молбата за недопустима поради просрочие, а по същество – за неоснователна, О. гр. В. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решението, предмет на молбата за отмяна, е прието за установено по отношение на молителя Т. “С” гр. В. и О. с. гр., че ищецът М. “С” гр. В. е собственик на дворно място от 315 кв. м. в гр. В., дворище пл. № 2* от кв. 304, заедно с построената в него сграда, молителят е осъден да предаде владението на имота на собственика му и е отменен н. а. № 3/93 г. Ищецът се е легитимирал за собственик с дарствен акт за дарение рег. № 782 от 1921 г., вписан в нотариалните книги. Ответната кооперация не е доказала противопоставимо основание за държането на имота, тъй като е оборена доказателствената сила на нотариалния акт от 1993 г. за собственост по давност, а заповед № 1* от 24.07.1992 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 1, ал. 3 от ПМС № 192/91 г. /отм./ вр. пар. 1 от ДР на ЗК не установява наличие на право на собственост, защото липсват доказателства, които да обуславят възникването му в патримониума на ответника преди издаването й.
С молбата за отмяна е представено копие от н. а. № 90, том 4, дело № 1* от 27.12.1959 г., с който С. за взаимно осигуряване членовете на Т. продал на специализирана Т. “С” гр. Т. собствения си недвижим имот в с. гр., състоящ се от дворно място от около 590 кв. м., заедно с полумасивна сграда, застроена върху 322 кв. м., представляващо парцел ****span>XVI-2054 от кв. 228 по плана на гр. Т.. П. изповядване на сделката продавачът е установил своето право на собственост с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том III от 1947 г. и нотариален акт за прехвърляне собственост на недвижим имот № 160 от 1949 г. Копия от двата нотариални акта са представени по делото след подаване на молбата за отмяна. За да докаже идентичност между имота, предмет на влязлото в сила решение, и този по новопредставеното писмено доказателство, молителят е представил частна техническа експертиза, изготвена от С. Г. С. , и скица. Описаните доказателства са представени във връзка с противопоставеното при висящността на спора от Т. възражение, че началото на владението се свързва с 1957 г., когато имотът е закупен от С. за взаимно осигуряване на кооперациите. По него въззивният съд приел, че не са представени доказателства, включително и такива за правата на праводателя на страната.
Производството по делото, влязлото в сила решение по което се иска да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е започнало, развило се е и е приключило при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. – отменен. С. за подаване на молба за отмяна е започнал да тече при действието на същия процесуален закон. При основанието по чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./, идентично с това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, началото на срока в разглеждания случай се свързва с влизането в сила на решението – 09.07.2003 г. Това е така, защото представените сега писмени доказателства са съществували при висящността на делото, т. е. възникването на основанието за отмяна предхожда решението, при което положение съгласно чл. 232, ал. 1, предл. посл. ГПК /отм./ началният момент на срока е влизането на решението в сила. От 09.07.2003 г. до подаването на молбата за отмяна на 09.02.2009 г. е изтекъл пределният едногодишен срок по ГПК /отм./, поради което същата като просрочена следва да се остави без разглеждане.
Изложеното в молбата, че молителят е узнал за новите писмени доказателства на 01.12.2008 г. и от тогава до подаването й не е изтекъл тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, не налага извод за валидно упражняване на правото на молба за отмяна, след като то вече е било погасено при действието на процесуалния закон, при който е възникнало.
При този изход на делото и предвид заявеното искане, на ответника М. “С” гр. В. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Т. “С”гр. В. Т. , за отмяна на влязлото в сила решение № 689 от 09.07.2003 г. по гр. д. № 892/01 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., и оставеното с него в сила решение от 12.01.2001 г. по в. гр. д. № 965/00 г. на Великотърновския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. “С”гр. В. Т. да заплати на М. “С” гр. В. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 /хиляда и петстотин лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: