О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1947/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 306 от 15.09.2009 г. по гр.д. № 678/2009 г. на Русенски окръжен съд и решение № 23 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 684/ 2007 г. на районен съд гр. Б. ответникът И. Б. С. е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне постройките, изградени без разрешение в дворно място, собственост на ищците И, Г. Б. и Д. М. УПИ * 177 в кв.40 по плана на с. К., а именно навес- метална конструкция, пилчарник, тоалетна, ограда и насаждения. Искът за премахване на лятна кухня с баня и гараж със стопанска сграда, построени в същия имот, е отхвърлен.
Ищците са подали касационна жалба срещу отхвърлителната част на решенията, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
По основанията за допустимост на касационното обжалване се позовават на противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за което представят решения № №* и 1291-92-ІV. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. позоваването на отделни решения на състави на ВКС обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.2 гПК, а не по т.1 на същия текст.
Ответникът поддържа, че не са налице основания за допускането на жалбата до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са собственици на дворното място, а ответникът- на жилищна сграда, построена в същото въз основа на отстъпено право на строеж. Извън отстъпеното право на строеж ответникът изградил и помощни и стопански постройки, които заемат част от дворното място, собственост на ищците. За строителството на тези обекти няма разрешение и отстъпено право на строеж. За да отхвърли иска за премахване на стопанската постройка и лятната кухня с гаража съдът се е позовал на данните, че те са признати за търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПР ЗУТ, а също така и на обстоятелството, че ищците не са доказали постройките да им пречат за упражняване в пълен обем на правото на собственост.
С оглед на данните по делото и наведените факти и обстоятелства в жалбата и изложението по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че касаторите поставят материалноправния въпрос дали в разглежданата хипотеза ищците е следвало да докажат, че постройките в имота им, изградени от несобственик, пречат и по какъв начин да упражняват правото си на собственост, или искът по чл.109 ЗС трябва да се уважи само поради наличието на незаконен строеж, извършен от несобственик в техния имот.
Според изложението този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, но от представените решения не може да се направи такъв извод. Дадените разрешения по други казуси са обусловени от различна фактическа обстановка, поради което не може да установи наличието на противоречива съдебна практика по един и същ правен въпрос, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Така по р.1291-92-ІV е решен спор за премахване на незаконен строеж, направен на регулационната граница със съседния имот. Р. 710-73- І разглежда правото на собственика да направи избор и да задържи постройките като подобрение върху имота, ако има полза от тях, или ако не са му нужни- да иска премахването им с иска по чл.109 ЗС.
Р. 1303-03-ІV не е в подкрепа, а опровергава становището на касаторите, тъй като в него се приема това, което е приел и въззивният съд, а именно, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен само при наличието на неоснователни действия или състояние, с които се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост, както и че собственикът следва да установи с какво се пречи или смущава пълноценното ползване на имота му, като се има предвид и неговото предназначение. В настоящия случай съдът е съобразил тази особеност, че ответникът не е съсед или друго трето лице, външно за имота, а там се намира жилищната му сграда, с чието ползване и обслужване са свързани и допълнителните постройки- гараж, лятна кухня и др. Също такива постройки са направили и ищците от своята страна на сградата- близнак / видно от скицата на л.39 от делото на районния съд/ и в това състояние страните ползват имотите си повече от тридесет години, поради което съдът приел, че тази обстановка не разкрива с какво постройките на ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място. Решението не разкрива противоречие с представената съдебна практика, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 15.09.2009 г. по гр.д. № 678/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: