ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 748
София, 30.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 135/09 г. /по описа на III-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адвокат Е от АК гр. П. като пълномощник на “Х” О. с. гр. с. о. от 23.01.2009 г. за спиране на производството по гр. д. № 1116/08 г. на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 182, ал. 1, б. “г” ГП. /отм./. Искането е за отмяна на съдебния акт като неправилен по подробно изложени съображения.
Ответникът П. “С” с. М. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявени са от “Х” О. гр. П. срещу П. “С” с. М., искове за обезщетение за неоснователно ползуване на недвижим имот, собственост на ищеца. С решение от 09.05.2008 г. по гр. д. № 896/01 г. Великотърновският окръжен съд, действащ като първа инстанция, уважил исковете, като се позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 390/06 г. на Върховния касационен съд на РБ, с което е отхвърлен иск за собственост, предявен от П. “С” срещу “Х” О. и в мотивите към съдебния акт е записано, че не ищецът, а ответникът е носител на правото на собственост.
С обжалваното определение въззивното производство, образувано по жалба на П. “С”, е спряно до приключване на производството по гр. д. № 1130/07 г. на Великотърновския окръжен съд. То има за предмет иск по чл. 108 ЗС за собственост, предявен от “Х” О. гр. П. срещу П. “С” с. М., и иск по чл. 73 ЗС.
Така постановеният съдебен акт е правилен, а частната жалба срещу него е неоснователна. Решението по гр. д. № 390/06 г. на ВКС на РБ по иска за собственост, предявен от П. “С”, е влязло в сила само по въпроса дали претендираното право принадлежи на ищеца. Правопрекратяващото възражение на ответника, което поради неговата основателност, е послужило като основание за отхвърляне на иска, не е от категорията възражения, по отношение на които решението влиза в сила – аргумент от чл. 221, ал. 2 ГП. /отм./. При това положение законосъобразни са мотивите на въззивния съд, изложени в обжалваното определение, че спорът за собствеността върху имота е преюдициален спрямо спора дължи ли се обезщетение за ползуването на същия. Този спор ще бъде разрешен по образуваното гр. д. № 1130/07 г. на Великотърновския окръжен съд, а това е основание производството по обусловените искове за парични вземания да бъде спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. “г” ГП. /отм./. Изводът не се променя от доводите на жалбоподателя, че във въззивната жалба са изложени оплаквания по правилността на първоинстанционното решение само относно размера на присъденото обезщетение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 23.01.2009 г. за спиране на производството по гр. д. № 1116/08 г. на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 182, ал. 1, б. “г” ГП. /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: