ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 46
София, 02.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 682/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от З. К. С., срещу определението от 05.10.2009 г. по в. гр. д. № 379/09 г. на С. окръжен съд, с което, в производство по чл. 95 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, без уважение е оставена молба за предоставяне на правна помощ. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 285 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 248/07 г. Казанлъшкият районен съд отхвърлил като неоснователна претенцията на З. К. С. да бъде признато за установено по отношение на К. С. С. и Н. С. С., че е допринесъл със 100 000 щатски долара за увеличаване на наследството на З. А. С. , починала на 10.11.2006 г., и К. А. С. , починал на 15.04.2002 г. Претенцията е приета за разглеждане по реда на чл. 286 ГПК /отм./ във втората фаза на делбеното производство.
След подаване на въззивната жалба ищецът е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 3 ЗПП по съображения, че делото се усложнява за неговите възможности, а не разполага с никакви средства за адвокат.
С обжалваното определение С. окръжен съд е отказал осигуряването й, като е приел, че в случая не е налице посочената в чл. 23, ал. 2 ЗПП предпоставка – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. По претенцията за установяване на принос в увеличаване на имуществото на наследодателите страната е проявила изключителна активност, като е представила многобройни писмени доказателства и в двете инстанции на съдебното производство, от което съдът заключил, че въззивникът не се нуждае от предоставяне на правна помощ по уредения от специалния закон ред.
Обжалваното определение е правилно.
Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая: 1. когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и 2. по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В случая производството пред съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита.
Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда.
Преценката си според чл. 23, ал. 4 ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като съобрази доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст и други констатирани обстоятелства. По тези предпоставки окръжният съд не е изложил съображения в обжалваното определение, които да бъдат предмет на проверка относно тяхната правилност и във връзка с които има изложени оплаквания в частната жалба.
Съдът е приел, че не е налице тази от предпоставките, свързана с интересите на правосъдието. Понятието, което не е дефинирано в закона, има предвид констатация за наличие на действително защитим правен интерес на страната по конкретното дело, което да налага предоставянето на безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, с цел извършване на съответните процесуални действия. Предвид проявената от страната процесуална активност за попълване на делото с доказателства, целящи да установят предявената претенция, като е възприел за налична тази пречка за предоставяне на правна помощ, въззивният съд е постановил законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 05.10.2009 г. по в. гр. д. № 379/09 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: