1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
С., 14.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 561/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 14.11.2007 г. по гр.д.№ 7529/ 2006 г. на С. районен съд, 42 състав, оставено в сила с решение от 8.01.2010 г. по гр.д.№ 1012/ 2007 г. на С. градски съд, 2-б състав ответникът Н. Р. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищците И. Б.- Н., Д. Я. и А. Д. владението на 67/100 ид. ч. от едно ателие с площ 38 кв.м., находящо се в покривното пространство на сградата на бул. „П. Е.” № 11, вх.1,[населено място], състоящо се от стая, чайна и сервизни помещения. В мотивите към решението са изложени съображения и относно това, че не може да се уважи направеното от ответника възражение за задържане на имота до заплащане на стойността на ателието като подобрение върху чужд имот, тъй като ответникът е държател, а не владелец на този обект.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Оплакванията му са срещу това, че съдът не е уважил възражението му за придобиване на ателието по давност, а също и относно отхвърленото възражение за задържане на имота до заплащане на подобренията. Поради тези причини касаторът намира решението на въззивния съд за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.
Представил е и изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, в което развива само въпросът за подобренията и дали има качеството на владелец, приравнен на добросъвестния при условията на чл.74, ал.2 ЗС поради знанието и непротивопоставянето на собственика. Подържа, че този определящ изхода на делото въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което представя р.№ № 602 от 28.06.1993 г. по гр.д. № 165/92 г. на І г.о.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са били собственици на идеални части от дворно място и построената върху него двуетажна жилищна сграда. Заедно с другите съсобственици те са учредили в полза на В. Р. / баща на ответника/ право на надстрояване и пристрояване за четири големи апартамента, разположени на 3, 4, 5 и 6 етаж и ателие в подпокривното пространство на сградата с площ 77 кв.м. съобразно утвърден архитектурен проект. Наред с тези обекти обаче В. Р. построил и още едно ателие в самото покривно пространство с площ 38 кв.м., описано като чайна, стая и сервизно помещение, а впоследствие го дарил на сина си ответника Н. Р., който го владее понастоящем. За да уважи предявения ревандикационен иск за това второ ателие съдът е приел, че то е изградено извън обема на отстъпеното право на строеж и като приращение към главната вещ принадлежи на нейните собственици, като ищците притежават съответно 66/100 ид. ч. от този обект.
Едно от противопоставените от ответника възражения е било за придобиване на ателието по давност, но този въпрос не се поставя в изложението като обуславящ допустимостта на касационното производство и затова не следва да се обсъжда. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. правният въпрос определя рамките, в които ВКС се произнася и затова обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос. Необходимо е освен това въпросът да се формулира от касатора, и не може да се извежда служебно от касационния съд.
Вторият поставен въпрос е свързан с възражението на ответника за задържане на имота до заплащане на подобренията, но с оглед на данните по делото следва да се приеме, че този въпрос не е съществен и не обуславя разглеждане на касационната жалба. Видно е, че възражението е направено за първи път пред въззивната инстанция, а това съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е недопустимо, тъй като поради формирането на сила на присъдено нещо по въпроса за подобренията, е необходимо възражението да се разгледа от две съдебни инстанции. След като въззивният съд въобще не е дължал произнасяне по възражението за подобрения, не следва да се обсъжда и дали по този въпрос може да се допусне касационно обжалване, тъй като той е бил извън предмета на разглеждане, а доколкото съдът е взел отношение и по него, тези съображения не са решаващи за изхода на делото.
Непосочването на правния въпрос, или посочването на въпрос, който не е определящ за изхода на делото, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните условия, поставени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 8.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 1012/ 2007 г. на С. градски съд, 2-б състав.
ОСЪЖДА Н. В. Р. от[населено място], ул.”Х. К.”, № 31, ет.6 да заплати на И. И. Б.- Н., Д. С. Я. и А. П. Д. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: