О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 07.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 484/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 16 от 9.01.2009 г. по гр.д.№ 1166/ 2007 г. на А. районен съд, оставено в сила с решение № 2077/ 15.12.2009 г. по гр.д.№ 548/ 2009 г. на П. окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от С. Д., Т. К. и Й. К. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 15 кв.м. от помещение,намиращо се в партерния етаж на сградата в парцел V- 2135 от кв. 186 по плана на А., завзети неоснователно от ответниците.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат, че същото е недопустимо постановено по непредявен иск, а по същество и неправилно, на основанията по чл.281,ал.1, т.3 ГПК.
Относно допустимостта на обжалването касаторите представят изложение, в което наново обосновават оплакванията си за неправилност и недопустимост на решението и правят анализ на доказателствата по делото. В допълнение към изложението сочат, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този за отнемане владението върху 15 кв.м. от бивше складово помещение от жилищната сграда на касаторите, събаряне на носеща стена и навлизане в това помещение от ответниците. Развиват доводи, че това складово помещение било обща част по предназначение, което неоснователно било завзето от ответниците и приобщено към архива и деловодството на кантората, които ответниците притежават в съседния имот. Твърдят, че съдът не е приложил точно закона, защото не е дал защита на правото на собственост на ищците, включващо и правото им да владеят имота.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Преди всичко касаторите не формулират и не поставят ясно материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Доводите и оплакванията им са изцяло въз връзка с доказателствата по делото и фактическите констатации на съда относно местоположението на спорното помещение и дали от страна на ответниците са извършвани действия по присъединяването му към партерния етаж на съседната сграда, на който те са собственици- т.е. изключително по фактически, а не по правни въпроси. Развиват се и доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с изводите на съда, че не ищците, а ответниците са собственици на спорната плащ от 15 кв.м., направени след анализ на нотариалните актове за собственост, представени от двете страни по спора относно обема на притежаваните от тях права в сградите, построени в парцели V- 2135 и VІ-2133, както и с оглед на събраните гласни доказателства и заключението на техническата експертиза. Представено в този вид изложението не съдържа поставяне на съществения за делото материалноправен въпрос, както изисква чл.280, ал.1 ГПК като главна предпоставка за допустимост на касационното обжалване и не отговаря на изискванията на закона. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по повод на който би могло да се допусне касационно обжалване, е винаги правен, а не фактически и не може да се изразява в твърдение за неправилност на решението, тъй като на този етап съдът не извършва такава проверка. Затова по дело с предмет на иска по чл.108 ЗС не може да се твърди, че същественият въпрос е този дали ищецът правилно или неправилно е признат за собственик, тъй като това е въпрос по съществото на спора. Освен това правният въпрос не може да се формулира служебно от съда, а следва да се посочи от касатора, като ВКС преценява дали той е относим към спора. Въпросът винаги е конкретен, тъй като е стоял за разрешаване по делото, чието решение се обжалва, но той трябва да бъде и принципен, тъй като изисква във всички други случаи при идентична обстановка да получи същото разрешение, в което се изразява ролята на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика и постигане на предвидимост в правораздаването. По тази причина в производството по допустимост на касационното обжалване ВКС не се произнася по правилността на обжалваното решение, а проверява предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не е налице първата от тези предпоставки, а именно сезирането на ВКС с процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е от съществено значение за делото, поради което не следва да се обсъжда дали са изложени и обосновани някои от другите основания, предвидени в текста на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно ТР № 1/ 2009 г. ВКС би могъл служебно да допусне разглеждане на жалбата / извън предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК / само при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. В случая се поддържа, че решението е недопустимо, но е очевидно, че това не е така, тъй като съдът е бил сезиран и се произнесъл по иск с правно основание по чл.108 ЗС и следователно няма произнасяне по непредявен иск.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2077/ 15.12.2009 г. по гр.д.№ 548/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: