1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 21.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5524/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 772/ 25.07.2013 г. по гр.д.№ 130/2012 г. на Пернишки районен съд, потвърдено с решение № 286/ 10.05.2014 г. по гр.д.№ 212/2014 г. на Пернишки окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Общината [населено място] против [фирма] за установяване на собствеността върху една сграда- трафопост „Н.”, с площ 78 кв.м., в [населено място], с идентификатор 55871.505.620.18.
Община [населено място] е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовава се на всички основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните правни въпроси, по които счита, че има произнасяне от страна на въззивния съд:
1. При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА обектът на спора- сграда за трафопост, преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на ЗМСМА- 17.09.1991 г.?
2.Ако трафопостът обслужва само обекти на територията на една община представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 от ПЗР ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
3.Законът за електростопанството от 1975 г., който е заварен при влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговското дружество?
4.Допустимо ли е съдът, при липсата на първична счетоводна документация за заприходяване на енергийния обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./?
5.След преминаване на дейността по електроразпределение от държавата в търговското дружество Н. ЕАД преминали ли са трафопостовете в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсват документи за такова записване?
6.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, да установи редовното им водене?
7.Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че носи доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
8.Допустимо ли ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на нормата на §7, ал.2 ЗМСМА, след като самият законодател не й е придал такова действие?
По така формулираните правни въпроси се сочат и конкретни решения от задължителната и незадължителна практика на ВКС, а именно р.№ 1253/30.12.2008г. по гр.д.№ 3541/2007г. на 3 г.о., р.№ 244/ 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99/ 2009г., р.№ 155/ /13.03.2006 г. по гр.д.№ 917/2006 г., т.о., р.№ 54/ 2010 г. по гр.д.№ 2612/2008г., 3 г.о., р.№ 987/ по гр.д.№ 3373/ 2007г., І г.о., р.№ 1337/ 6.01.2009г. по гр.д.№ 4282/ 2007г., 4 г.о., р.№ 921/ 2009г. по гр.д.№ 2704/ 2008г., І г.о.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, като счита че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че процесният трафопост, представляващ сграда и инсталираните в нея съоръжения, с площ 78 кв.м., означена като имот с идентификатор 55871.505.620.18 не е обект на техническата инфраструктура на [община] по смисъла на §7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА- правното основание, на което е предявен искът за собственост, което е обусловило и неговото отхвърляне. Прието е освен това, че трафопостът се води по инвентарните книги на ответното дружество и е въведен в експлоатация през 1982 г., за което му е съставен и специален картон, от което е направен извод, че не е налице отрицателната предпоставка, съдържаща се в разпоредбата на т.7, а също и хипотезата на §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, даващи възможност при наличието на тези предпоставки имотът да остане в собственост на общината.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че произнасянето от страна на въззивния съд по поставените от касатора въпроси е обусловило резултата по делото, поради което е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице обаче изискването към тази обща предпоставка да е налице в кумулативна зависимост и някое от специалните основания по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК, като това се отнася както до материалноправните, така и до процесуалните въпроси, формулирани в изложението.
Първият въпрос е риторичен, тъй като очертава предметните рамки на спора и ако се докаже тяхното съществуване, изисква положителен отговор. Спорът по делото обаче е бил именно за това дали са налице както положителните предпоставки, визирани в § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА- че трафопостът е обект от енергийната система и обслужва само територията на общината, така и отрицателната предпоставка- да не е включен в уставния фонд на търговски дружества. Отговорите на тези въпроси зависят от конкретните доказателства по делото, поради което въпросът не е правен, а фактически, и има отношение към обосноваността на съдебния акт, която в настоящото производството по допускане на касационното обжалване не се подлага на проверка.
Във връзка с първия въпрос е и осмият въпрос от изложението, тъй като има отношение към отрицателната предпоставка, при наличието на която завареното от ЗМСМА държавно имущество не преминава в собственост на общините. Въпросът е правен, има принципен характер, но по него е формирана задължителна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, поради което по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. С решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 3122/2008 г., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 99/2009 г. и др. е прието, че нормата на §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА не е с обратно действие, а има тълкувателен характер по отношение на хипотезите, уредени в ал.1 на §7, като двете норми следва да се прилагат съвместно от момента на влизането в сила на ЗМСМА. Цитираното в изложението р.№ 1253/ 30.12.2008 г. на 3 г.о. е изоставено като становище и при наличието на задължителна практика не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Вторият въпрос предпоставя условието трафопостът да обслужва обекти само на територията на общината, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа, което в случая не е спорно, но това обстоятелство не е било определящо за правните изводи на съда, тъй като искът е отхвърлен по съображения, свързани с нормата на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА- а именно поради установеното и също така безспорно обстоятелство, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА това имущество е било включено в баланса на електроразпределителното дружество и затова не е преминало в собственост на общината. При произнасянето по този въпрос не е налице поддържаното от касатора твърдение за противоречие с р.№ № 1337/ 6.01.2009г., той като това решение се отнася за други обекти- котелно помещение и хидрофорна уредба, а освен това решението е постановено по реда на отменения ГПК и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Другото представено решение № 921/ 30.12.2009г. по гр.д.№ 2704/ 2008г., І г.о. разглежда спор не за трафопоста, а за собствеността на дворното място, върху което планът предвижда изграждането на такъв обект, поради което при различния предмет и правни въпроси не обосновава допустимост на касационното обжалване по настоящото дело.
Третият, четвъртият и петият въпроси са включен в предмета на делото, по тях въззивният съд е изложил мотиви, но крайните му изводи са обусловени от данните, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА имотът е бил актуван като държавен и записан в инвентарните книги на държавното енергийно предприятие, чийто правоприемник е ответникът. Следователно при наличието на документални данни за предоставяне на обекта, съображенията, свързани с действието на Закона за електростопанството от 1975г. имат допълнително значение, но доколкото въззивният е взел отношение и по тях, решението му не разкрива противоречие с представените съдебни актове по други казуси, поради което и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Освен това въпросът дали ЗЕ от 1975 г. действа ex lege относно включване на трафопоста в баланса на предприятието не е бил предмет на представеното р.№ 64/2010г. по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ г.о., а в р.№ 987/ 6.01.2010 г. е разглеждан въпроса за действието на друга материалноправна норма- чл.17а ЗППДОбП / отм./, поради което направените там изводи са неотносими към настоящия казус.
Останалите въпроси касаят процеса на доказване по делото и доказателствената стойност на счетоводните документи. Тези въпроси също не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване, въпреки че по тях въззивният съд е взел отношение, тъй като едновременно с това той възприема и тезата за автоматичното действие на закона по отношение държавния статут на посочените обекти и предоставянето им за стопанисване и управление на съответното държавно енергийно предприятие. В настоящия случай построяването на трафопоста и стопанисването му от поделение Е. – П. от 1982 г. и до настоящия момент е установено както от заключението на експертизата, така и от данните за записване в инвентарните книги на предприятието, а изводи в тази насока се налагат и от съставения акт за държавна собственост, който е официален удостоверителен документ и доказателствената му сила не е оборена в процеса.
Въззивното решение не противоречи и на останалите представени от касатора решения, поради което в обобщение следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286/ 10.05.2014 г. по гр.д.№ 212/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „И.”, [улица] сумата от 240 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: