1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 21.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2809/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Г. Х. С. от [населено място] против решение № 44/ 12.02.2014 г. по гр.д.№ 922/ 2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110/ 10.10.2012 г. по гр.д.№ 410/ 2012 г. на районен съд [населено място], като с последното е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в р.№ 24/26.02. 2013 г. по описа на същото дело на РС-Генерал Тошево.
Допуснатата грешка се изразява в наименованието на населеното място, в което се намира имотът, предмет на делото за делба, а именно [населено място], вместо написаното в решението [населено място], [община].
Според жалбоподателя както в мотивите, така и в диспозитива на решението съдът е посочил, че се делят имотите в [населено място], между двете части няма противоречие, поради което не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на 247 ГПК. Касае се за неправилно решение, което е следвало да се поправи по реда на инстанционния контрол, а не в производство по чл.247 ГПК. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка и дали има такава, когато в мотивите и диспозитива на решението е допусната една и съща неточност- т. е. няма противоречие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Поставя се и въпросът може ли за наличието на очевидна фактическа грешка да се съди не от мотивите и диспозитива на решението, а от други процесуални действия на съда и от позицията на страните към взетото решение. Твърди се, че с оглед дадения отговор на този въпрос въззивното решение противоречи на р.№ 232/2011 г. по гр.д.№ 1449/ 2011 г., ІV г.о., р.№ 720/ 2010 г. по гр.д.№ 323/ 2009г., І г.о., р.№ 167/ 2009г. по гр.д.№ 1331/ 2008г., І г.о., опр.№ 463/ 2011 г. по гр.д.№ 365/ 20011 г. ІІ г.о..
Ответниците /ищци в първоначалното производство/, всичките представлявани от адв. Е. Н., оспорват жалбата, като считат, че не се касае за неправилност на решението, тъй като наименованието на населеното място не е от съществените въпроси, по които се произнася съдът с решението по допускане на делбата, а засяга точната индивидуализация на имотите, и след като е допусната грешка, тя правилно е отстранена по реда на чл.247 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е за съдебна делба на недвижим имот, описан в исковата молба с местонахождение в землището на [населено място], [община]. С това местонахождение имотът фигурира и в представените по делото писмени доказателства и по този въпрос между страните не е имало спор. При постановяване на решението районният съд е допуснал грешка, като е посочил, че имотът се намира в [населено място], което е наложило отстраняване на грешката с допълнително решение по реда на чл.247 ГПК. Очевидно е, че грешката е допусната поради обстоятелството, че наследодателят на страните, чийто имот се дели, е бивш жител на [населено място], в същата община.
По въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка има постоянна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи. По смисъла на чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка представлява и погрешното посочване на границите и местонахождението на спорния имот, като тази грешка може да е допусната едновременно и в мотивите и в диспозитива на решението. Чрез поправяне на решението в горния смисъл не се стига до неговата отмяна или изменение или до формирането на други изводи относно спорното право, поради което и постановяването на допълнителното решение се извършва от същия съд, който е постановил и основното решение. За наличието на очевидна фактическа грешка се съди от анализа на всички доказателства по делото, включително и от обясненията на страните и процесуалните действия на страните и съда.
Представената с изложението съдебна практика не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е в съответствие с изложеното за същността и предмета на производството по чл.247 ГПК.
По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44/ 12.02.2014 г. по гр.д.№ 922/ 2013 г. на Добрички окръжен съд,
Осъжда Г. Х. С. от [населено място], ул. „Д-р И. П.”, № 15, вх.Г, ет.3, ап.№ 8 да заплати на Р. Х. З. и Н. Х. Е. разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: