1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 18.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1350/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №9 от 11.02.2010 г. по г.д.№ 172/ 2008г. на Смолянски районен съд, потвърдено с решение № 145 от 7.06.2010 г. по гр.д.№214/2010 г. на Смолянски окръжен съд, по предявен отрицателен установителен иск от Всестранна кооперация ” Р. б.” [населено място], С., е признато за установено по отношение на ответниците В. Р. Ф., В. С. Т. и С. А. К., че те не са собственици на следния недвижим имот- УПИ І- фурна, кв.105 по плана на [населено място] от 1986г., с площ 706 кв. м., като част от имот пл.№ 631, участващ с 640 кв.м. в УПИ- І, като за същата част е отменен констативния нотариален акт № 113/ 2000 г., съставен за собствеността на имота на името на ответниците.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е установено праводателите на ответниците- Р. С. К., П. С. К. и В. С. К., да са били собственици на имота по силата на земеделска реституция, тъй като имотът неправилно им е възстановен от поземлената комисия без да са били налице предпоставките за това, и по- конкретно при наличието на пречка за възстановяване по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Тези констатации въззивният съд е направил по реда на косвения съдебен контрол, който е провел по отношение решението на поземлената комисия за възстановяване на имота и във връзка с оспорване правата на ответниците, заявено с отрицателния установителен иск от страна на ищеца Всестранна кооперация „Р. б.”, [населено място], [община].
Решението е обжалвано от В. Р. Ф., който е последният приобретател на имота и излага оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуални закон.
Въпросите, по които иска жалбата да се допусне до разглеждане, са за задължението на нотариуса по чл.482 ГПК да извърши проверка дали праводателят е собственик на имота, за доказателствата по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, с които се установява правото на собственост върху земеделските земи, заявени за възстановяване и за практиката по чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ при наличие на строителство върху имота като пречка за възстановяване на собствеността в стари реални граници и дали то трябва да е законно.
Съгласно решение на Конституционния съд № 4/ 2006 г. и ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК първото условие за допускане на обжалването е да се постави материалноправен или процесуаленоправен въпрос, който да е бил определящ за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая това са въпросите, свързани с установяване правото на праводателите на касатора да им бъде възстановен имота, тъй като от това зависи дали и касаторът е станал собственик. По тези съображения въпросът за доказателствената сила на нотариалния акт и задължението по чл.482 ГПК /отм./ на нотариуса да провери дали праводателят е собственик е страничен и не е свързан с предмета на спора, така че е без значение какви констатации е направил нотариусът при изповядване на сделките, след като спорът ще следва се реши по исков ред.
Вторият и третият въпрос имат пряка връзка с мотивите за отхвърляне на иска, затова по тях би могло да се допусне касационно обжалване, но само ако са решени в противоречие с практиката на ВКС, или се представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по тези въпроси или се обоснове значението им за точното прилагане на закона както и за развитие на правото, като една от тези предпоставки трябва да съществува кумулативно с главното условие за допустимост на обжалването.
От представените от касатора решения не се установява това на въззивния съд да е постановено в противоречие с практиката на ВКС или по поставените въпроси да е налице противоречива съдебна практика. В съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и практиката по този текст съдът е приел, с оглед на всички данни по делото, че само записването в разписния лист към плана от 1961 г. на името на С. К. не легитимира лицето като собственик на имота, при липсата на други доказателства за собственост на същото лице към момента на образуване на ТКЗС. Независимо от изложеното, дори и лицето да е било собственик, съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСДПЗЗ и имотът не може да се върне реално, тъй като е зает от обществено мероприятие- фурната на селото, която е собственост на ищцовата кооперация. Този извод също съответства на установената практика по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ относно съдържанието на понятието „мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността”, както и относно разликата с хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, разяснена подробно и в представеното от самия касатор решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д.№ 1504/ 99 г. на ІV г.о., при която се изисква установяване законност на строежа. Една сграда също може да бъде мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което приетото от въззивния съд в този смисъл не е в противоречие с практиката на ВКС, и следователно не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 7.06.2010 г., постановено по гр.д.№214/2010 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: