1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 21.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 2450/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 54 от 1.06. 2012 г. по гр.д.№ 1186/2011 г. на Кърджалийски районен съд, потвърдено с решение № 275 от 3.12.2012 г. по гр.д.№ 313/ 2012 г. на Кърджалийски окръжен съд по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на ответниците, че ищците Стана С. Г., В. А. В., С. А. В. и М. А. В. са собственици на по 1/288 ид. части, А. В. Г. на 1/72 ид.части и Султана Д. М. и М. Д. К.- по на 1/48 ид.части от поземлен имот с идентификатор 40909.124.394 по кадастралната карта на [населено място], с площ 663 кв.м. За разликата от иска за определяне на по-голям размер на идеалните части претенцията е отхвърлена.
Ищците са обжалвали решението на въззивния съд относно признатите им идеални части от имота, като намират, че същите следва да бъдат определени в по-голям размер, предвид обстоятелството, че имотът е бил индивидуална собственост на техния наследодател, а не съпружеска имуществена общност.
Като основание за допускане на касационното обжалване поставят материалноправния въпрос, разрешен от въззивния съд, а именно за това дали един имот, придобит при режима на разделност, става съпружеска имуществена общност при възстановяването му на основание З. по З., ЗПИНМ и др. Считат че по този въпрос възивният съд се е произнесъл в противоречие с р.№ 894/1.10.2008г. по гр.д.№ 2142/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о.- основание да се допусне обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на друга практика и важността на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците оспорват жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на празно дворно място в [населено място], от което А. Г. Г. през 1959г., когато е бил в брак със съпругата си Ф. Т. Г., закупил ? ид.ч. Тъй като са нямали деца, съпрузите са били наследени от своите братя и сестри, респ. от техните деца и внуци. Процесното дворно място е било отчуждено за благоустройствени мероприятия, а след това възстановено по реда на ЗВСВОНИ в полза на наследниците само на А. Г. Г., но претенции за имота имат и наследниците на съпругата му Ф. Г.. За да реши спора съдът е приел, че макар и имотът да е придобит от един от съпрузите, когато е действал режим на имуществена разделност, при възстановяването той е станал съпружеска общност, тъй като бракът е бил заварен от СК от 1968г. и за него се прилага чл.103 от ПЗР на същия кодекс. На тази база признал, че след смъртта на А. Г. Г. неговите наследници са получили само половината от частта му от имота, а другата ? е принадлежала на съпругата му и съответно е преминала към нейните наследници, което е определило и размера на идеалните части, с които страните участват в съсобствения имот.
Така постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по поставения правен въпрос и затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и противоречива съдебна практика, тъй като цитираното от касаторите решение № 894/1.10.2008г. по гр.д.№ 2142/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено при друга фактическа обстановка и главното не е в хипотеза на възстановено имущество, а касае имот, който е бил предмет на възлагане от съдебния изпълнител, и тъй като имотът е бил придобит от длъжника преди 1968г., е прието, че той е негово индивидуално имущество и правилно изпълнението е насочено върху целия имот, а не само върху ? ид.ч., както е претендирала съпругата му.
В други свои решения, някои от които постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, ВКС е приел, че когато одържавените имотите са придобити от единия съпруг възмездно по време на брака преди въвеждането на режима на имуществената общност, но бракът е заварен по смисъла на чл.103 от ПЗР на СК от 1968г., то и възстановените имоти представляват съпружеска имуществена общност. В този смисъл са напр. р.№ 252/ 19.03.2010 г. по гр.д.№ 399/ 2009г., І г.о., р.№ 469/ 14.09.2010 г. по гр.д.№ 680/ 2009г., І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и р.№ 40/ 5.02.2009 г. по гр.д.№ 5528/ 2007г., ІV г.о., р.№ 1041/6.01.2009г. по гр.д.№ 1419/ 2006г., І г.о. и др., постановени по реда на отменения ГПК. Въззивното решение е съобразено с тази практика, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
След като по въпроса има формирана задължителна съдебна практика и не се излагат аргументи за нейното изоставяне или за възприемането на друго разбиране, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 3.12.2012 г. по гр.д.№ 313/ 2012 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Осъжда Стана С. Г.- ЕГН [ЕГН], В. А. В.- ЕГН [ЕГН], С. А. В.- ЕГН [ЕГН], М. А. В.- ЕГН [ЕГН], А. В. Г.- ЕГН [ЕГН], Султана Д. М.- ЕГН [ЕГН] и М. Д. К.- ЕГН [ЕГН], всичките със съдебен адрес [населено място], [улица], 26, ет.2, адв.Д. Д. да заплатят на А. Г. Г.- ЕГН [ЕГН] разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: