1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 24.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 539/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1648 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1434/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение № 173 от 1.04.2012г. по гр.д.№ 152/2012г. на Апелативен съд П. е отхвърлен искът, предявен от К. Д. К. против М. Н. К. с правно основание чл. 29, ал.3 СК за признаване в полза на ищеца на дял от 3/4 ид. части от семейното им имущество поради по-голям принос за придобиването му.
Ищецът К. Д. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с две решения на състави на ВКС- р.№ 270/20.05.2000г. по гр.д.№ 1434/ 99 г., ІV г.о. и р.№ 756/ 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809/ 95г. І г.о. по въпроса дали искът по чл.29, ал.3 СК е допустим само по отношение на цялото имущество, придобито по време на брака и не може да се насочи към конкретни вещи от това имущество и дали спогодбата за подялба на движимото имущество има силата на пресъдено нещо.
Ответницата М. Н. К. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като по време на брака са придобили един апартамент в П.,[жк]и различно движимо имущество. Със споразумение по бракоразводното дело са уговорили, че апартаментът остава в режим на обикновена съсобственост. Жилището е придобито със собствени средства и заем от Д., като е безспорно установено, че банковият кредит е погасен със сумата 10 000 лв., предоставени от майката на касатора. Тъй като тази сума представлява половината от стойността на жилището, касаторът е предявил иск по чл.29, ал.3 СК за признаване в негова полза на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, а именно дял от ? ид.ч., който формира като ? ид.ч. съобразно дарените от майка му суми и ? ид.ч. като дял от прекратената съпружеска имуществена общност.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че липсват доказателства по делото приносът на касатора за придобиване на общото имущество да надвишава значително приноса на ответницата, както изисква чл.29, ал.3 СК. Посочил е, че изводът за по-голям принос следва да се основава на цялостното съдействие на съпруга със средства, труд, помощ в домакинството и отглеждането на децата, а не само с оглед придобиването на една вещ от семейното имуществото, каквато е била тезата на касатора и в каквото насока единствено са представените от него доказателства.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че същественият по делото въпрос е този за характера на иска по чл.29, ал.3 СК и че този иск може да се насочи само по отношение на цялото имущество, придобито по време на брака, но не и към конкретни вещи от това имущество. По този въпрос решението на въззивния съд е съобразено с постоянната практика на ВС и ВКС, установена още при действието на Семейния кодекс от 1968г. с приемането на ППВС № 2/ 75г., което запазва действието си и при следващия СК от 1985г, както и по действащия СК от 2009г., тъй като и при трите режима е съществувала възможност за определяне на по-голям дял поради значителност в приноса на един от съпрузите. С оглед предмета на настоящото дело и поставения правен въпрос решението на въззивния съд е съобразено с посоченото в ППВС № 2/75г. и ТР № 63/ 84г., че предметът на иска може да бъде за по-голям дял в цялата съпружеска общност, а не в отделни имущества, както и че следва да се имат предвид всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи- средства, труд, работа в домакинството, грижи за децата и др., докато касаторът е представил доказателства само за дарена от майка му сума от 10000 лв., която освен това не е използвана за придобиване на семейното жилище, а за погасяване на заем, с който то е закупено, въпреки че спорът не е за трансформация на лично имущество, а за по-голям дял от съпружеското имущество, като двете претенции имат различни предпоставки и обстоятелства, които трябва да се установят от бившите съпрузи.
По изложените съображения следва да се приеме, че по първия поставен от касатора въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВС и ВКС.
С поставянето на втория правен въпрос касаторът иска да обоснове защо предявява иска само по отношение на придобития по време на брака недвижим имот, но с оглед на посочената задължителна съдебна практика следва да се приеме, че и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като възивният съд правилно е посочил в решението си, че искът може да се предяви само спрямо цялото имущество, придобито по време на брака, при което е без значение как съпрузите са уредили отношенията си за част от това имущество.
Представените две решения на състави на ВКС са по конкретни дела и без връзка с правните въпроси, разрешени от въззивния съд- едното разглежда въпроса за приложението на чл.224, ал.1 ГПК /отм./, а другото- за разликата между исковете по чл.28, ал.3 СК и чл. 21, ал.2 СК / отм/, поради което също не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване.
В касационната жалба се поставя и въпросът за размера на държавата такса, събрана от касатора като ищец при завеждане на делото. Разглеждането на този въпрос обаче е преклудирано, тъй като съгласно чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, а ответникът или съдът могат да повдигнат въпроса за цената най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Независимо от това в случая държавата такса е определена правилно съобразно цената на иска, посочена от самия ищец в исковата молба, а именно като ? от цената на апартамента и останалото имущество, придобито по време на брака, а спрямо тази цена е събрана държавна такса в размер на 4% върху една четвърт от цената на иска, съгласно чл.71, ал.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 1.04.2012 г. по гр.д.№ 152/2012 г.на Апелативен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: