1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 24.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 600/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 398 от 9.12.2010 г. по гр.д.№ 845/2010 г. на районен съд Д., потвърдено с решение № 75 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 108/2011 г. на Хасковски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника И. Г. Т., че наследниците на Т. Г. Т.- съпруга, три деца и внуци- наследници на починалия му четвърти син, са собственици на първия жилищен етаж, мазе, тавански етаж и гараж, построени в дворно място пл.№ 663, от 540 кв.м., за което е отреден парцел ПІІ, кв.69 по плана на [населено място], а по кадастралната карта имотът е с идентификатор 21052.1003.497, като ответникът е осъден и да им предаде владението на имота.
Ответникът И. Г. Т. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че жалбата следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението влиза в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно възможността касаторът да е придобил имота по давност. Твърди се противоречие и с практиката по приложението на чл.12 ГПК, който задължава съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.
Ищцата Д. Т. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Процесният имот е придобит по време на брака на ищцата с покойния й съпруг Т. Г. Т., а след смъртта му се притежава в съсобственост от нея и останалите му наследници- три деца и наследниците на починал преди наследодателя син Г. Т. Г.. Ответникът е противопоставил възражение за придобиване на същия имот по давност, за което се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост № 2 от 12.02.2008 г. За да уважи иска възивният съд е приел, че ответникът не е осъществил състава на чл.79, ал.1 ЗС относно придобиване на имота чрез давностно владение, тъй като липсват данни кога е започнал да упражнява фактическа власт върху първия етаж от сградата, в който освен това до смъртта си е живял и неговият баща- свекър на ищцата по делото, а жилището на самия касатор се намира в съседния имот. Прието е също така, че владението му не е било необезпокоявано предвид отношенията с наследниците на починалия му брат и собственик на етажа Т. Г. Т..
С оглед на горните данни въпросът за придобивната давност е определящ за изхода на делото, но не се потвърждава твърдението, че той е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора съдът е приел, че упражняваното от него владение не е непрекъснато, тъй като често пътувал извън страната, което също било в противоречие с практиката на ВКС.
Представените от касатора решения на отделни състави на ВКС не разкриват наличието на противоречива съдебна практика. В р.№ 59/12.05.2004 г. по гр.д.№ 500/ 2003 г. е прието, че доказването на елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС следва да е пряко и пълно и че следва да има категоричност по всяка една от предпоставките за придобивната давност. В съответствие с това разбиране и в дадения случай като е обсъдил всички доказателства по делото съдът е приел, че такава категоричност относно началния момент на владението липсва, тъй като от една страна ищецът е живеел в съседната къща, от друга има данни, че е закупил втория етаж с договор от друго лице, като същевременно през този период там живеел и баща му, поради което не може с точност да се определи какви действия за своене конкретно върху процесния етаж е извършвал касаторът и как и откога е започнал да упражнява фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че е пътувал често в чужбина е изследвано заедно с останалите доказателства по делото, поради което не е било решаващо за извода, че ответникът не е придобил имота по давност. Останалите три представени решения са постановени при друга фактическа обстановка и разглеждат други правни въпроси, поради което не могат да послужат като база за сравнение и да обосноват наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуален въпрос относно приложението на чл.12 ГПК. Решението е постановено в съответствие с практиката по приложението на този текст, аналогичен с разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото и направените от страните доводи и възражения и въз основа на тях е формирал правните и фактически изводи, обуславящи крайния изход на спора. Несъгласието на касатора с решението и твърдението му за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата по делото не е основание за допускане на касационно обжалване, а оплакване за неправилност на решението, което не може да се обсъжда на този етап от производството.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 18.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 108/2011 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: